Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "З"ООД,чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на С. Ш. Т. "ООД гр. С., е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3710 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена 28 427.33 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.Изложените мотиви в акта са твърде лаконични и съдът е приел, че по същество липсват такива, тъй като административния орган се е задоволил да посочи текстовете...