Производството е образувано по жалбата на И. А. Т.а от гр. В. срещу решението по т. 28, взето по протокол № 36 от 9.11. 2011 год. по дисциплинарно дело № 11/ 2011 год. на Висшия съдебен съвет, с което е прието, че като следовател при Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Варна е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от Закона за съдебната власт и й е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. От подробното направеното изложение в жалбата се извеждат твърдения за допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие на постановения акт с материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска се неговата отмяна.
О. В. съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
И. А. е следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна. Воденото от нея разследване по ДП № 12/ 2010 год. е образувано срещу неизвестен извършител за документно престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК - затова, че през м. март 2007 год. в с. Ц. и в к. Дебелец сам или чрез другиго е съставил неистински частен документ - молба от постоянно живеещи лица в к. Дебелец за възстановяване на статута на Дебелец като населено място и го употребил чрез представянето му пред президента на РБългария. Наблюдаващ прокурор е била Д. Г. от РП - Провадия. В хода на разследването случаят се оказал с фактическа и правна сложност и към него е проявяван голям обществен интерес през годините. С. А. делото следвало да се преквалифицира от документо престъпление на престъпление по служба и да се води съответно от Окръжна прокуратура - Варна. За да установи близка родствена връзка на апелативен прокурор С. Я. с кмета на Община - Дългопол, тя изискала актове за раждане на техни общи родственици. За тези си действия на жалбоподателката е обърнато внимание за превишаване на компетентността си и предмета на производството, със заповед № 195/ 7.05.2011 г. на административния ръководител - окръжния прокурор на Варна.
Същевременно, чрез наблюдаващия прокурор Ганчева, жалбоподателката е предупредена устно от апелативен прокурор Якимова да не засяга с действията си по служба нейните родственици, тъй като превишава правата си, като е направен паралел с друг магистрат, уволнен за подобно поведение. С. А., имайки предвид както сериозността на разследването, от една страна, така и зависимостта си по служба от горестоящия прокурор, от друга, приела тези думи негативно, като натиск върху себе си, който пречи на работата й. В потвърждение на думите на свидетелката Д. Г., описваща жалбоподателката като стриктна в работата си и работохолик, следовател Асенова предприела процесуални действия за продължаване срока на разследването, който изтичал на 18.04.2011 год. и установила, че делото е задържано в ОП - Варна. В края на март и началото на април 2011 год. тя изпратила сигнал за законност, с подробно изложение по разследването "Дебелец", описващо предприетите от нейна страна действия и притесненията й по служба, до Главния прокурор, Инспектората към ВКП и Висшия съдебен съвет.
Именно с този сигнал за законност тя се обърнала към средствата за масова информация, които отразили случая съобразно техните формати. На 28 април 2011 год. е публикувано интервю в електронния сайт "Афера", на 29. 04.2011 год. - във вестник "168 часа". Заснет е и материал от БТВ, който е излъчен в предаването "Хрътките" на 4.05.2011 г.
Със заповед № 290 от 17.05.2011 год. следовател И. А. е привлечена към дисциплинарна отговорност по повод изнесените публикации в медиите с мотив, че са изложени факти и обстоятелства и са направени коментари по воденото от нея разследване по ДП 12/ 2010 г. Със заповед № 319/ 26.05.2011 гд. на Варненския окръжен прокурор преписката е изпратена на Висшия съдебен съвет с предложение за налагане на наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за нарушения по чл. 307, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. С последваща заповед административният ръководител е предложил на ВСС да наложи по-леко дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
В хода на дисциплинарното производство пред Висшия съдебен съвет е избран дисциплинарен състав, изслушано е предложението на вносителя, снети са обясненията на дисциплинарноотговорното лице, приети са относимите писмени доказателства, разпитани са свидетелите Д. Г., Г. Б. и С. Я..
С решението си от 2.11.2011 год. по д. д. 11/ 2011 год. дисциплинарният състав е приел от фактическа страна, че е безспорно установено наличието на медиини изяви от страна на следовател Асенова. Според дисциплинарния състав магистратът не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ и с поведението си не е нарушил Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. С вмененото й деяние Асенова не е допуснала и нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Направен е извод, че жалбоподателката е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ - уронване престижа на съдебната власт. Според помощния орган не е доказан мотивът на магистрата да разгласява материали по производството и да изразява мнение, тъй като заплахи и натиск спрямо нея не са оказвани. Съставът излага мотиви, приети и от дисциплинарнонаказващия орган в оспореното решение по т. 28, взето по протокол № 36 от 9.11. 2011 год. по дисциплинарно дело № 11/ 2011 год., че престижът на съдебната власт е накърнен чрез медиините изяви на следовател Асенова, тъй като на обществен прицел са поставени не събраните при разследването факти, сочещи на нарушения и престъпления, а отношенията вътре в прокуратурата. Като е приел, че изнесените в статиите и предаванията факти и заглавия не отговарят на обективната действителност, дисциплинарният състав е мотивирал предложението си за налагане на дисциплинарно наказание "забележка".
На свое заседание Висшият съдебен съвет е изслушал докладчика по дисциплинарното производство, приел е изложените в решението на ДС съображения от фактическа и правна страна и с оспореното решение е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Решението е взето от компетентния орган, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Заложеният в специалния закон и в КЕПБМ принцип е, че за накърняване престижа на съдебната власт е достатъчно дадено поведение на магистрата да бъде възприето като недопустимо от членовете на обществото, за да се формира негативно отношение към съдебната власт като цяло.
В случая не става въпрос да се презюмира определено поведение, а да се прецени, включително и от самия магистрат, собственото му поведение към момента на изнасяне на фактите за поведението на друг магистрат спрямо него и дали това води ли до накърняване престижа на съдебната власт. Жалбоподателката твърди, че такова накърняване няма, напротив, тя се е ръководела, сезирайки първо компетентните висшестоящи органи, именно от формиралото се у нея притеснение по служба по конкретно възложено й досъдебно производство. Не са оборени твърденията на магистрата, че това е сторено поради изтичане срока на делото и липсата на отговор от страна на главния прокурор. Последният се е произнесъл с постановление от 3.05.2011 год., получено във ВОП на 5.05.2011 год., с което д. п. 12/ 2010 год. е иззето от ОСО при ОП - Варна и разпределено на ОСО при ОП - Бургас с мотив за направен отвод на всички прокурори от РП - Провадия и ОП - Варна. Конкретен отговор по сигнала на Асенова няма.
За да се реализира дисциплинарната отговорност по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ следва да се установи осъществяването на конкретната хипотеза на правната норма, като наказващият орган следва да установи
такова действие, което да изпълва съдържанието на визираното в тази норма дисциплинарно нарушение.
Органът е посочил, че Асенова е разгласила материали по воденото досъдебно производство в нарушение на задължението си по чл. 198, ал. 1 от НПК, което не е нарушение на служебни задължения, а накърняване престижа на съдебната власт. Но наложеното наказание е мотивирано с изнасянето в медиите на обстоятелства във връзка с нарушена колегиалност и твърдения за намеса в разследването от страна на горестоящ магистрат.
Изискването за колегиалните отношения между магистратите, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Това е залегнало в чл. 4, ал. 3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Дисциплинарният орган е приел, че няма дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Действително магистратите с поведението си следва да бъдат пример за спазване на закона и уважение към правораздавателната система, да пазят авторитета на тази система. Този авторитет се гради също и с принципно отношение и непримиримост към поведение, което е в разрез с независимостта на магистрата при изпълнение на преките му служебни задължения и противоречи на етичните правила, но и със зачитане на права, които магистратите имат като граждани.
Даването на гласност на такива притеснения в случая не може да обоснове извод за накърняване престижа на съдебната власт. От доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката със собственото си поведение към момента на осъществяване на публичния контакт с медиите е засегнала престижа на съдебната власт. Напротив, тя първо е съобразила служебната йерархия при поставянето на въпросите по служба, търсещи разрешаване. За структурирането на предаванията и медиините разследвания и коментари магистратът не може да носи отговорност.
В случая, поведението на Асенова е по нейна личната воля и преценка, но то не води до накърняване престижа на съдебната власт.
Независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата. Ефективното осъществяване на тази функция гарантира нейната стабилност.
Чрез анализ на обективните факти в тяхната съвкупност се налага извод, че Асенова не е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, поради което и оспореното решение подлежи на отмяна като незаконосъобразно. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение по т. 28, взето по протокол № 36 от 9.11. 2011 год. на Висшия съдебен съвет, взето по дисциплинарно дело № 11/ 2011 год., по жалбата на И. А. Т.а от гр. В..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
Т.В.