Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. С. С. с адрес гр. Н. З., представляван от процесуалния си представител адв. Г. Г. срещу решение № 425 от 21.12.2010 г. по адм. д. № 525/21.12.2010 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлено оспорването на заповед № 2007009223/13.12.2007 г. на директора на ОДП С. З./ сега ОДМВР/, за наложена на основание чл. 78, във връзка с чл. 76, т. 3 от ЗБДС / сега ЗБЛД/ принудителна административна мярка "временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване паспорт на български гражданин" до отпадане на основанието.

Сочат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, с доводи, че издадената заповед е в противоречие с разпоредбата на чл. 27, пар. 1 от директива 2004/38/ ЕО, която забранява ограничаване на движението на гражданите от държаните членки на Европейския съюз с позоваването на съображения за икономически цели. Излагат се доводи за нарушаване на правото по чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. за свободно напускане на пределите на страната, което може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Ответникът не е взел становище по делото.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице предпоставките почл. 76, ал. 3 отм. от ЗБДС / ЗБЛД/ за налагане на принудителна административна мярка, административният орган е действал при условията на оперативна самостоятелност и преценката по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. Изложени са мотиви, че със заповедта не е преследавна цел, различна от законоустановената в действащата към този момент норма на чл. 76, т....