Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ищеца В. Г. Й. против Решение № 652 от 07.04.2014г. по в. т.д.№ 3252/2013г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 551/2012г. на ОС Кюстендил за отхвърляне на иска за солидарното осъждане на ответниците [фирма], [населено място] и С. Т. Я., за заплащане на сумата 50 000лв.-уговорена неустойка в чл. 4.2 във вр. с чл. 4.1 от Анекс от 28.09.2011г. към Договор за покупко-продажба на маркирана дървесина на корен от 21.06.2011г.

С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на основанията по т. 3 на чл. 281 ГПК, иска се отмяната му и постановяването на друго за присъждане на търсената неустойка, а в случай, че бъде счетена за прекомерна-осъждането на ответниците /дружеството като купувач, а Я. като солидарно задължен по силата на чл. 4.2 от анекса/ да я заплатят в редуцирания размер. Без да се оспорва правилността на извода на САС, че уговорената в чл. 4.2 от анекса неустойка е компенсаторна за частично неизпълнение, се поддържа довод за незаконосъобразност на извода за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпросите, по които се иска допускане на обжалването са: 1/

Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави уговорената между страните неустойка, когато нейният размер надвишава неколкократно размера на задължението 2/ Какъв е прекомерният размер на уговорената между страните неустойка, който да обоснове нищожността и поради противоречие с добрите нрави; 3/ Какъв е критерият за определяне прекомерност размера на доброволно уговорената неустойка; 4/Допустимо ли е да се приема от съда, че договорената неустойка, чийто размер надвишава неколкократно размера на задължението на страната по договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, при положение, че с ТР № 1/2009г., ОСТК на ВКС постановява, че дори тя да е уговорена без краен предел, не е нищожна

. Въпросите са поставени при допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК-противоречие с ТР №1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК. Твърди се, че посочените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с буквално цитиране на смисъла на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, разкрит в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК.

В писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения че, уговорената неустойка обезпечава пълното изпълнение на договора-ако купувачът /ответникът [фирма]/ бе добил и извозил цялото договорено количество дървесина, без да плати цената, или при плащания извън договорения начин. Счетено е че в процесния случай неустойка не е дължима, тъй като купувачът е добил и извозил само част /356.71 куб. метра на стойност 18 134.50лв./ от общо договореното количество, цялото на стойност 40 000лв. Въззивната инстанция е приела този извод за неправилен. Аргументирала се е с тълкуването на постигнатото между страните съгласие в разпоредбата на чл. 4.1 от анекса, предвиждаща, че „продажната цена е платима на части, като след добиване на всеки 100 куб. м. дървесина, купувачът дължи на продавача сума от 5 000лв.”, а съгласно уговорката в чл. 4.2 „при виновно неизпълнение на

изплащането

на продажната цена в размера и сроковете в чл. 4.1., купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 50 000лв.”. При извод, че неустойката е уговорена като компенсаторна, за частично неизпълнение и при приетия за установен по делото факт, че надлежни доказателства за плащането на добитите количества 356.71куб. м. дървесина не са представени, е обосновано, че е налице неизпълнение на задължението на купувача, което с оглед разпоредбата на чл. 4.2 от анекса може да бъде санкционирано от продавача. За основателно е прието защитното възражение на ответниците да нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Изложените съображения са, че уговорената неустойка /50 000лв./ е в размер десетократно надвишаващ размера на обезпеченото задължение от 5 000лв. за 100 куб. м. дървесина. Номиналният размер е приет за огромен и надхвърлящ неколкократно размера на престацията, от която кредиторът е лишен. Счетено е, че несъответствието с добрите нрави произтича от начина по който е формулирана клаузата за неустойка още при сключването на договора. Обсъдено е, че дори и за сумата от 18 134.50лв., дължима според ищеца за добитите от ответника 356.71 куб. м. дървесина, обезщетението от 50 000лв. надвишава приетото за справедливо в практиката за единица неизпълнение. Изведено е, че така договореният размер сочи на несправедливо по съдържание съглашение, което не може да бъде оправдано с оглед предназначението му да стимулира страните към изпълнение и че в тези параметри неустойката не само че надвишава многократно обезпечителната си функция по отношение претърпените от неточното изпълнение вреди, но не представлява и допустима наказателна санкция за виновното поведение на ответника, след като създава предпоставки за неоснователното обогатяване на ищеца. Решаващият извод е, че клаузата за неустойка в т. 4.2 от анекса е в разрез с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ, а несъответствието с добрите нрави е основание за нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД, което води до неоснователност на иска за присъждането й.

Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на първо място произтича от смесването в изложението на понятията „прекомерност” на неустойката и нищожността й, когато е уговорена в противоречие с добрите нрави. Част от въпросите /какъв е прекомерния размер на неустойката който може да обоснове нищожност/ е хипотетичен. Ако еднозначен, необусловен от конкретика и прецизиране отговор на този въпрос съществуваше /като абсолютна или процентна величина/, той би бил даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.062010г. по тълк. дело №1 /2009г. на ОСТК на ВКС. В него е акцентирано, че преценката за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора като са посочени примерни критерии /естеството на задължението, размерът на обезпеченото задължение, наличието на други обезпечения, вида на неустойката и вида на неизпълнението, размера на уговорената неустойка и очакваните вреди/. Неуместен е паралелът /следователно и четвъртият поставен въпрос/ между приетото в т. 3 на ТР № 1/2010г. на ОСТК, че сама по себе си липсата на краен предел до който неустойката се начислява не обуславя нищожността й и извода на САС, че в конкретния случай уговарянето на неустойка, чийто размер надвишава неколкократно размера на задължението е в противоречие с добрите нрави. При мотивирането на становището си въззивната инстанция не е извела по аналогия, респ. по аргумент извода си за нищожност от тази постановка в Тълкувателното решение. При формулирането на въпросите касаторът акцентира на „доброволно уговорената неустойка”, но не държи сметка, че фактът на двустранното й уговаряне сам по себе си е ирелевантен за валидността на клаузата, ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави-на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски отношения.

Не е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която касаторът се позовава-противоречие на обжалваното решение с ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, което изключва възможността да е налице допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК-кумулативно сочена от страната.

С отговора по чл. 287 ГПК не е направено искане за присъждане на разноски за производството, съответно липсват и доказателства за извършването им.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на Решение № 652 от 07.04.2014г. по в. т.д.№ 3252/2013г. на САС, ТО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.