Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 229/14.04.14г., постановено по в. т.д.№ 114/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 487/29.10.13г. по т. д.№ 653/12г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска, предявен от касатора против С. Д. П. [населено място], общ. П. за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК на вземане по запис на заповед от 23.01.2008г. в размер на 79422.84 лв., ведно със законната лихва от 28.03.12г. и на разноските в заповедното производство в размер на 4340 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Ответникът С. Д. П. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издаденият запис на заповед от 23.01.08г. е платим на предявяване, поради което е следвало да бъде предявен до 23.01.11г. Изложени са съображения, че посоченото върху записа на заповед отбелязване за предявяването му на 19.01.11г. е оспорено, като установяването на датата и начина на предявяване е в тежест на поемателя, каквото доказване не е проведено по делото. Според решаващия състав е изтекъл срокът по чл. 531, ал. 1 ТЗ и искът за вземането е погасен по давност. Апелативният съд се е мотивирал и с недоказаност от страна на ищеца – кредитор на връзка между издадения запис на заповед и каузално правоотношение между страните. По отношение на другия издател – търговско дружество с управител ответника по жалбата заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроса: „Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружеството в качеството му на физическо лице?”.

С Тълкувателно решение № 4/13г. от 18.06.14г. по тълк. д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса за предмета на делото и за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Жалбата е депозирана преди постановяване на тълкувателното решение, поради което касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1675.25 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 229/14.04.14г., постановено по в. т.д.№ 114/14г. от Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1675.25лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: