Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Д. Д. - Цукато от гр. В., чрез процесуалния й представител адвокат К. С., срещу решение № 2576/04.11.2011 г. постановено по адм. дело № 1598/2011 г. на Административен съд - Варна. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт.

Ответникът - кметът на община В., редовно призован, в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил, като неоснователна жалбата на З. Д. Д. - Цукато, подадена срещу заповед № 1193/01.04.2011 г. на кмета на община В.. С оспорения административен акт е определена като изцяло застроена площта на ПИ 2547 по КП от 1956 г. с площ 3 372 кв. м, попадаща съгласно действащия регулационен план на кв. "Чайка", гр. В., в поземлени имоти, отредени за комплексно жилищно строителство и заета от сгради с прилежащите площи към тях, озеленяване, детска площадка, трафопост и улици. Със заповедта на кмета е одобрено решение в същия смисъл, взето по т. 5 от протокол № 3/19.03.11 г. на комисия по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, назначена със заповеди №№ 4049/11.12.09 г., 0023/08.01.10 г. и 056/12.01.10 г. за определяне на застроени части по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, във връзка със заявление вх.№ ЗАО-3027/20.01.2011 г. подадено от пълномощник на жалбоподателката, в хода на процедура по издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно стари имоти - лозя с площи съответно от 1.8 дка и 1.5 дка в м. "Рупите" в землището на гр. В. /имот 2547/, правото на възстановяване на собствеността върху 1/2 ид. част от които е признато на З. Д. - Цукато, при условията на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с влезли в сила съдебни решения, приложени към заявлението. Въз основа изготвената за имота комбинирана скица по действащия регулационен план на кв. "Чайка", гр. В., с нанесени граници на бивш имот ПИ 2547, от комисията са направени констатации, че площта му от 3 372 кв. м попада съответно в: ПИ 2562.29 /улица/ и 2562.59 /улица/ - части общо от 443 кв. м, 2562.91 /училище и двор/ - 332 кв. м, 2562.226 /сграда и прилежаща площ/ - 384 кв. м и 2562.57 /терен за комплексно жилищно застрояване, включващ реализиран жилищен блок, озеленяване и трафопост/ - 2 213 кв. м, и е изцяло застроена съгласно правилата и нормативите за устройство на жилищни територии предвидени за комплексно застрояване. Предвид установеното по делото от фактическа страна и съдържанието на оспорения акт същият правилно е приет от съда, за издаден на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел.

Във връзка с доводите на касатора следва да се отбележи, че решението кореспондира изцяло с данните от приобщените по делото доказателства, в т. ч. тези от заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза. С оглед установеното, че цялата площ на процесния имот попада в границите на урбанизирана територия с предвиждане и реализирано комплексно жилищно застрояване в приложното поле на чл. 11, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като в нея има осъществени строителни дейности и са проведени строителни мероприятия по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ /осъществени сгради, трафопост, озеленяване и улична регулация/, правилен е направеният от съда краен извод за законосъобразността на обжалвания административен акт. Следва да се има предвид, че разликата между посочената в заключението площ и тази, отразена в процесната заповед се дължи на различния метод на оцифряване на планове, използвани от вещото лице и техническата служба при общината, поради което не е налице основание да се приеме, че съдът не е съобразил наличието на оставащи свободни от застрояване площи.

Неоснователни са доводите за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и необоснованост - съдът е обсъдил и преценил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, а направените от него фактически и правни изводи се подкрепят изцяло от данните по делото. Не намират основание и възраженията на касатора, че при постановяване на решението си съдът се е позовал единствено на заключението на вещото лице, без да обсъди в съвкупност останалите събрани по делото доказателства. Още повече, че оплакванията в касационната жалба, относно заключението на назначената и приета от съда съдебно - техническа експертиза, биха били относими в хода на първоинстанционното производство, а видно от данните по делото, процесуалният представител на жалбоподателката не е възразил по приемането на депозираното от вещото лице заключение, нито е предявил искане за назначаване на тройна СТЕ. Предвид изложеното, правилно съдът е ценил изслушаната експертиза наред с останалите доказателства по делото, като е основал фактическите си изводи включително на изготвеното по нея, компетентно дадено заключение.

Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета. Със заповедта съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободната от застрояване част от имота, като не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможностите за възстановяването на собствеността. В § 1в ДР ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. В конкретния случай реализираните строителни дейности безспорно имат характера, визиран в §1в ДР ППЗСПЗЗ, а именно - изградено комплексно жилищно строителство. Имотът изцяло попада в терени с осъществени комплексни строителни мероприятия, което изключва възможността да се приеме, че незаетите от сгради и съоръжения пространства от него, които обслужват функционално реализираното комплексно жилищно строителство, имат характера на свободни от застрояване площи. При тези данни обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че имотът е зает изцяло с осъществени строителни дейности и мероприятия. Във връзка с наведените в касационната жалба доводи, че решаващият състав не е съобразил наличието на свободни от застрояване площи от имота, следва да се отбележи правилото на чл. 22 ЗУТ, че площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не следва да се обсъжда въпроса за законността на реализираното строителство, тъй като се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2576/04.11.2011 г. по адм. дeло № 1598/2011 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, VІ състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ К. Х. К.Х.