Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба, подадена от Ч. М., гражданка на Ботсуана, чрез процесуалния й представител адв. В. Ц., срещу решение № 269 от 16.10.2009 г. по адм. д. № 295/2009 г. на Административен съд гр. С. З., с което отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 21156/28.05.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. С. З. за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р. Б.

чл. 40, ал., т. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ и определяне на 14 -дневен срок за доброволно напускане на страната на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ.

Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответникът не е взел становище в настоящото производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са настъпили предпоставките по

чл. 40, ал., т. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ за отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденеца и предоставяне на право на постоянно пребиваване на друго правно основание по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ не може да се извърши служебно, а следва да се подаде заявление от чужденеца до компетентния орган.

С решение от 28.04.2009 г. по гр. д.№ 1452/2009 г. на РС С. З. е прекратен гражданския брак сключен на 15.02.2006 г. между Н. З. Е. и жалбоподателката и е утвърдено постигнатото между тях споразумение за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на бащата, като страните са се съгласили след като майката си осигури източник на доходи и жилище, след сезиране на съда, да се промени режима на родителските права, които да се предоставят за упражняване на майката, определен е свободен режим на лични отношения на майката с детето и е осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 30 лв. месечно, до настъпване на нови обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

Чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда, че отнемане правото на пребиваване на чужденец се налага, когато са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8, в случая административния орган основателно е счел, че е налице отпадане на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, поради прекратяване на брака на жалбоподателката с български гражданин. Отпаднало е качеството на член на семейството на български гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона, който изисква чужденецът да живее с него в едно жилище.

Правилно е прието от съда, че жалбоподателката може да получи разрешение

за постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, предоставящо се на родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, но с оглед с оглед диспозитивното начало жалбоподателката следва да подаде нова молба по която административният орган дължи произнасяне в хода на отделно административно производство, при което следва да съобрази приложението на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която защитава правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на човека, като ограничаването на тези права е допустимо във вътрешното законодателство, когато са предвидени в него и са необходими в обществото с оглед защита на националната сигурност и обществения интерес. С. е баланса между обществения интерес и правото на личен и семеен живо, националното законодателство е предоставило правото на чужденеца, когато е родител на български гражданин да поиска право на пребиваване на територията на страната на това основание, при изискванията на закона.

Законосъобразни са изводите на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно която на чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства. В случая не са налице извънредни обстоятелства по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЧРБ, поради което няма пречка жалбоподателката да подаде молба за предоставяне на право на постоянно пребиваване на друго основание.

Неоснователни са доводите в жалбата за незаконосъобразност на издадената заповед, в която като правно основание се сочи чл. 40, ал., т. 1

от ЗЧРБ, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, последствие поправена на чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ със заповед за поправка на явна фактическа грешка № 602/11.06.2009 г., която не е оспорена по съответния ред. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2.В мотивите на заповедта е посочено, че на лицето е разрешено право на пребиваване в Р. Б. до 05.09.2009 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, поради което се касае за фактическа грешка при изписване на правното основание за издаване на заповедта.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, което е самостоятелно основание за разрешаване право на постоянно пребиваване и изисква изтичане на пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец, която хипотеза в случая не е налице.

Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед, директорът на ОД на МВР гр. С. З. е изпълнил задълженията си по чл. 54 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Р. Б. / нова ДВ бр. 49 от 19.06.2007 г./, който задължава компетентните органи при отнемане на правото на пребиваване в Р. Б. да отчитат продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето което задължение е въведено за компетентния орган и с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ / изм. ДВ бр. 36 от 15.05.2009 г./ В мотивите на заповедта е взета предвид продължителността на пребиваването на лицето в страната от 2006 г. и семейното положение - разведена.

Доказателствата за договор за наем и уважена молба за работа са неотносимо в настоящото производство, няма данни относно промяна в упражняването на родителските права, а чл. 2, ал. 2 от закона изисква членовете на семейството на български гражданин, вкл. възходящи, да живеят с него в едно жилище, което ще е предмет на преценка по друга молба която може да се подаде от жалбоподателката. Няма пречка да се подаде нова молба за разрешение за постоянно пребиване на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, която да се разгледа преди изпълнението на настоящата заповед. Не е допустимо административния орган да издава служебно разрешение за постоянно пребиваване на чужденеца на друго основание, което той притежава, за което следва да сезира компетентния орган с подадено от него искане. Член 39б, ал. 2 ЗЧРБ предвижда възможност чужденецът да подаде молба до компетентния орган за предоставяне но по-дълъг срок, при което се взимат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай като : продължителност на престоя, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 269 от 16.10.2009 г. по адм. д. № 295/2009 г. на Административен съд гр. С. З.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ П. Н.

П.Н.

Особено мнение :

В заповедта не са изложени мотиви относно съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Не са отчетени последствията за лицето и членовете на неговото семейство. Необсъждането, съответно немотивирането на заповедта в този смисъл представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо до отмяна на постановения акт.

Не са изложени съображения дали жалбоподателката представлява заплаха за обществения ред и обществената сигурност. Съгласно чл. 9, пар. 7 от Директива 2003/109/ ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, когато отнемането или загубата на статут на дългосрочно пребиваващ не води до експулсиране, държавата членка разрешава на съответното лице да остане на нейна територия, ако то отговаря на условията, установени в националното законодателство и ако не представлява заплаха за обществения ред и обществената сигурност. При липса на такава констатация не следва да се дава срок за доброволно напускане на страната на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ.

Съдия :

/П. Н./