Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 187 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Прециз-И. Х.” АД – с. И., О. Р. в открито производство по несъстоятелност срещу писмо, изх. № 16-12-420/27.11.2012 г., в което е обективиран отказ на заместник министъра на финансите за даване на предварително съгласие за предложения от дружеството оздравителен план. Жалбоподателят твърди, че планът за оздравяване предвижда разсрочено погасяване на публичните вземания, вкл. и на задължителните осигурителни вноски. Излага доводи, че действително е налице и отсрочване, като отлагане във времето на плащанията, но то било в пряка зависимост от продължителността на процедурата по утвърждаване на предложения оздравителен план. Според жалбоподателя наистина в чл. 183, ал. 5, т. 1 ДОПК е изключено изрично възможността да се допуска отсрочване или разсрочване на публични вземания по отношение на юридическо лице, за което е открито производство по несъстоятелност, но тази забрана е смекчена с ал. 6 на същата разпоредба, която предвижда такова разсрочване или отсрочване само с предварително съгласие на министъра на финансите. Изложени са доводи, че министърът на финансите разполага с изключителна компетентност да определя срокове за погасяване съгласно формулировката на чл. 189, ал. 4 ЗОПК. Неоснователно в отказа според жалбоподателя са изложени мотиви, че на държавата като кредитор с приети вземания не се предлагат достатъчно гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като държавата е единственият кредитор с приети вземания, на когото се дават реални гаранции и възможности да получи пълно удовлетворение на вземанията си. – вещно обезпечение и лична гаранция от „П. И.” АД – гр. Р., който е дал изрично съгласие да бъде солидарен длъжник за публичните вземания. Жалбоподателят е изложил възражение, че не е в материалната компетентност на държавата да извършва проверка за съответствие на съдържанието на оздравителния план...