Производството по делото е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. Ч. от гр. М., против решение № 72/11.01.2006 год., постановено от Врачанския окръжен съд по адм. дело № 426/2005 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 2353/17.10.2005 год. на директора на РДВР гр. В., за освобождаването му от служба, на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 ЗМВР, вр. чл. 254 ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО.

В жалбата се твърди неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон - чл. 253, ал. 1, т. 9 ЗМВР - след като един път административният орган е упражнил правомощията си по този законов текст и на служителя вече е отпусната пенсия по този ред, той не може да бъде освободен повторно на това основание.

В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. Депозирано е писмено възражение срещу касационната жалба от директора на РДВР гр. В.. В него се подчертава, че първоначалната заповед, по т. 9 на чл. 253 ЗМВР, е била отменена с влязло в сила решение на ВрОС, а в случая е ирелевантен фактът, че служителят, въпреки отправената срещу заповедта жалба, е решил, по своя воля, да се обърне към РУСО, за да получи пенсия - това е неотносимо към признатото право на инициатива на административния орган.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна.

За да приеме горепосочания резултат, съставът на окръжния съд е обсъдил, че т. 9 на чл. 253 ЗМВР е

самостоятелно основание за освобождаване от служба

, което може да бъде упражнено единствено по инициатива на...