Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 258 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР – отм. . Образувано е по касационна жалба на Й. М. Д. от гр. С., против Решение № 143/14.12.2005 г. постановено по адм. д. № 60/2005 г. по описа на Сливенския окръжен съд (СОС).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на СОС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Друмев против Заповед № 90/08.02.2005 г. на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи Сливен (РДВР) с която, на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. и чл. 204, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР – отм. , е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на Друмев и е освободен той от служба в МВР.

Недоволен, Друмев обжалва. Счита, че решението на СОС е неправилно и необосновано. Той не е извършил деянията, за които е наказан, а при постановяването на решението са допуснати нарушения на материалния закон.

Ответната страна – директорът на РДВР, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваната заповед на директора на РДВР, на основание на установеното по време на служебна проверка, разпоредена със Заповед № 13/07.01.2005 г. на директора на РДВР и отразено в Справка рег. № 1137/27.01.2005 г., касаторът е дисциплинарно уволнен за следните деяния:

А. През 2003 и 2004 г. Друмев многократно е осъществявал нерегламентирани контакти, като е извършвал справки, предоставял е данни и е оказвал съдействие на лица от активния криминален контингент, за което не е докладвал по установения с МЗ № І-96/16.12.1996 г. ред;

Б. През м. Х.2004 г., в нарушение на Инструкция № І-199/26.11.1999 г., без да е подадена молба и да е платена държавна такса, извършва лично проверка на идентификационните номера на лек автомобил, след което информира лицето, че автомобилът е редовен и може да се регистрира в КАТ и

В. На 21.12.2004 г., без да е регистрирана преписка в РПУ Сливен, по искане на криминално проявения Милен К. Т. за установяването на водач, напуснал ПТП, извършва справка за МПС в система АИС – КАТ и му съобщава получените данни.

СОС е установил фактическа обстановка, покриваща се изцяло с отразеното в справката и заповедта. Изследвал е въпросите, свързани с компетентността на издателя на обжалваната заповед и спазването на законовата форма и административнопроизводствените правила, като е приел, че липсват нарушения, а заповедта е законосъобразна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС), на база на събраните по делото доказателства, приема за установена фактическа обстановка, различна от приетата от СОС. По отделните части на обжалваната заповед тези различия са както следва:

Въпреки, че в заповедта на директора липсва точно посочване на случаите на нерегламентирани контакти, с кои лица от активния криминален контингент са ставали те и всички онези обстоятелства, които са задължителни съгласно чл. 213, ал. 1 от ППЗМВР отм. , позоваването на Справка р. № 1137/27.01.2005 г. приобщава същата към мотивите на заповедта и за мотиви на последната следва да се приеме отразеното в справката. В т. 1 от последната е описан случай на 03.12.2003 г., когато по повод кражба на музикална уредба от лице, за което се твърди, че е от активния криминален контингент, Друмев е организирал изпращането на дежурната група към ОДЧ-РПУ-Сливен. В т. 2 е описан случай на 24.09.2004 г. когато Друмев, чрез дежурния в ОДЧ-РПУ-Сливен е изпратил два патрулни автомобила да извършат проверка на съмнителен автомобил в близост до жилището на криминално проявения А. А. М..

Относно описаното в т. 1 от Справката следва да се посочи, че случаят е станал преди повече от година от издаването на заповедта, поради което на основание чл. 236 от ЗМВР отм. за него не може да се търси дисциплинарна отговорност от служителя.

Относно изложеното в т. 2 от Справката следва да се посочи, че единственото доказателство за извършеното е Рапорт рег. № 694/26.01.2005 г. на гл. с-т Х. П. Х.. Видно от там изложеното, искането за изпращане на патрулен автомобил е било за да се извърши проверка на съмнителни автомобили. Къщата на А. М. е посочена само като ориентир за местонахождението на тези автомобили. Липсват данни обаждането в ОДЧ-РПУ-Сливен да е било предшествано от разговор между Мъндев и Друмев, последният да е реализирал нерегламентиран контакт с Мъндев и да е действал по посочения начин за да му услужи, а не за да изпълни служебните си задължения по чл. 6, т. 2 от ЗМВР отм. например. Очевидно задължението за проверка на съмнителни автомобили е едно от служебните такива за органите на МВР, защото в противен случай гл. с-т Христов не би изпратил автопатрул за проверка. На последно място следва да се посочи и факта, че въпреки изричните указания на СОС в тази насока, директорът на РДВР не е представил по делото доказателства за криминална активност на посочените в преписката лица за които се твърди това. Обстоятелството, че то представлявало “класифицирана” информация не е пречка за предоставянето `и по делото с оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 7 от Закона за защита на класифицираната информация. Въпреки това, исканите от съда данни не са били представени.

Предвид изложеното, ВАС счита, че по делото не са събрани доказателства за относими към дисциплинарната отговорност на касатора случаи на негови нерегламентирани контакти с лица от “активния криминален контингент”.

Не е установено по делото допуснато нарушение на Инструкция № І-199/26.11.1999 г. Видно от текста `и, тя касае “извършването на справки по искане на граждани и други лица от полицейска информационна система за издирваните моторни превозни средства” (МПС). Самата “Заявка”, видно от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 1 на Инструкцията включва въпроса дали дадено МПС се издирва или не на територията на страната. Видно от текста на Приложения № 2.1 и № 2.2 към чл. 5, ал. 2 от нея, справката по конкретна заявка съдържа единствено данни дали въпросното МПС се издирва или не на територията на страната ни към посочената в справката дата и час. Б. по делото е, че Друмев е погледнал двигателя на автомобила, представен от св. В. Р. и го е насочил към специалната за това комисия на КАТ. Ф. от тези действия не може и да се събере необходимата и задължителна информация за подаване на заявка. По делото липсват каквито и да са доказателства, че самоволно, в желанието си да помогне на Райков, без заявка и платена такса, Друмев е извършил проверка в полицейската информационна система и е предоставил получените от там резултати на лицето, поради което липсва извършено нарушение.

Настоящият състав счита, че не е осъществено и последното деяние, вменено на Друмев. От рапортите и показанията пред съдебния състав на л-т Веселин П. В. и к-н Виктор А. М. е видно, че те, като преки и непосредствени негови началници, знаят за случая когато по повод ударен автомобил на близък на “криминално проявения” М. К. Т., е била поискана и изготвена справка от регионалната база данни – КАТ Сливен. Съобразявайки обстоателствата, че Друмев е разказал пред тях повода по който лицето търси помощ, че заявка за такава справка е пусната и изготвена, че съгласно показанията на кап. Маринов, дадени в съд. заседание на 28.09.2005 г. “…Такова разрешение могат да подпишат аз или началниците на отделения…” очевидно е, че справката е изготвена с тяхно знание и съгласие и подпис на самия Маринов или някой от началниците на отделения. Обстоятелството, че видно от ксерокопието на листа със заявките за изготвянето им (?), тя е записана на името на Друмев е ирелевантно. Във всички случаи, когато дадено служебно действие е извършено при знанието на прекия началник и липсата на забрана от негова страна за извършване, следва да се приеме, че то е станало със съгласието и одобрението му. Последното от своя страна сваля отговорността от подчинения изцяло.

Относно принадлежността на лицата В. Р. и М. К. Т. към “активния криминален контингент” следва да се съобрази казаното по-горе за лицето Мъндев. Налице е само едно твърдение, без установяването на този релевантен за дисциплинарната отговорност факт.

По изложените съображения обжалваното решение се явява неправилно като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Като такова то следва да се отмени. Задълбоченото изследване за спазването на материалната компетентност на издателя на заповедта, на нейната форма и административнопроизводствените правила за издаването `и не води до извод за законосъобразност. По въпроса за поведението на Друмев, квалифицирано като дисциплинарно нарушение СОС се е задоволил да преповтори изложеното в изготвената Справка от служебна проверка и заповед на директора на РДВР, без да разгледа и оцени събраните доказателства в цялост. Предвид пълното изясняване на случая от фактическа страна и липсата на допуснати съдопроизводствени правила, настоящият състав на ВАС счита, че делото не следва да се връща за ново разглеждане от друг състав на СОС, като се постанови решение по съществото на спора с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на РДВР Сливен.

По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 143/14.12.2005 г. постановено по адм. д. № 60/2005 г. по описа на Сливенския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 90/08.02.2005 г. на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи Сливен с която, на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. и чл. 204, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ППЗМВР отм. , е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на Й. М. Д. от гр. С. и е освободен той от служба в МВР. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ж. П./п/ Т. В.

А.И.