С решение от 03.11.2008 г. по адм. д. № 134 от 2008 г. Хасковският административен съд е отменил решение № 39 от 29.10.2007 г. на директора на РУ “Социално осигуряване” - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4403108480 от 15.06.2007 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” и същевременно е върнал преписката за ново разглеждане. С разпореждането на пенсионния орган е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. В. В. от Свиленград, считано от 01.04.2007 г. в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО. Това разпореждане е било изменено с последващо разпореждане на пенсионния орган от 02.11.2007 г., с което размерът на отпусната пенсия е бил определен въз основа на минималната работна заплата за периода от 21.09.1989 г. до 20.09.1992 г.

Против това решение на административния съд РУ “Социално осигуряване” е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че при пенсиониране В. В. В. се е позовал на три последователни години от 21.09.1989 г. до 20.09.1992 г., за които не е издадено удостоверение обр. УП-2 за трудовото възнаграждение поради унищожаването на разплащателните ведомости и заличаването на работодателя. При тези констатации административният съд е приел, че при липса на разплащателни документи за трудовото възнаграждение, осигурителният доход следвало да се установи на базата на представената трудова книжка, трудови договори и допълнителни споразумения към тях, които представлявали автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС, съдържащи данни за основното и допълнително възнаграждение за избраните от В. В. В. три последователни години. Това становище на административния съд е неправилно.

Документът, който...