Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. И. А., гражданин на Р. И. против Решение №131/19.11.2009 г., постановено по адм. дело N`173/2009 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №ОЧ-1/12.06.2009 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” гр. Е., с която му е наложена ПАМ „принудително отвеждане до границата на Р. Б.”.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” гр. Е., редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмен отговор за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд - Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. И. А., гражданин на Р. И., против Заповед №ОЧ-1/12.06.2009 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” гр. Е., с която му е наложена ПАМ „принудително отвеждане до границата на Р. Б.”, на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ – чужденецът не...