Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано по жалба на Д. Й., гражданин на Турция, против заповед № ЗДМ-1657/04.12.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" при ГД "Охранителна полиция" на МВР с развити доводи, че е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната заповед на Д. Й. са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години" на основание чл. 42, ал. 1, ал. 2 и чл. 42з във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че жалбоподателят е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода. Обоснована е и с предложение № ХМ-1216/04.12.2008 г. на началник сектор 02 при дирекция "Миграция", изготвено въз основа приложено в административната преписка писмо от началника на затвора в гр. С. изх. № 5919/28.11.2008 г., по данни от което жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1138/2002 г. на Окръжен съд - Пловдив за извършено умишлено престъпление по чл. 354а НК с наложено наказание от 6 години лишаване от свобода.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на приложимия ЗЧРБ. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, за което законодателството в Р. Б. предвижда над три години лишаване от...