Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс, във връзка с §5, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от “Бургасбус”ЕООД-гр. Б. против решение №ІІ-7 от 17.02.2006 г. по адм. д. № 1203/2005 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 749/05.07.2005 г. на ТДД-гр. Б., потвърден с решение №РД-10-398/19.09.2005 г. на Регионалния данъчен директор-гр. Б. в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 43 333, 34 лв. и съответно начислени лихви – 2 487, 37 лв. за данъчен период 01.12.2004 г. - 31.12.2004 г. по ф/ри №100856/29.12.2004 г. и №100857/29.12.2004 г. издадени от Община-Бургас. К.та жалба съдържа твърдение за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон-чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от и ал. 2 от ЗДДС, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени ДРА в обжалваната част.

Ответникът директорът на дирекция “ОУИ”-гр. Б. не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата и да приеме, че обжалвания ДРА е законосъобразен, Бургаският окръжен съд е приел, че жалбоподателят не е опровергал с насрещни доказателства начисляването на данък добавена стойност от доставчика Община-Бургас към момента на възникване на данъчното събитие, както и не е доказал твърдението си, че данъкът е внесен изцяло по “ДДС-сметката” на доставчика до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, за да се ползва от разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.

При извършена данъчна...