Производството е по реда на чл. 33 – 40 от Закона за Върховния административен съд, вр. 131 – 132 от Данъчния процесуален кодекс отм. , вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "ЗММ - Победа" АД, гр. С. против решение № ІІІ - 251 от 20.01.2006 г. по адм. дело № 471/2005 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "ЗММ - Победа" АД против ДРА № 1/07.02.2005 г. на ТДД – Сливен, в частта му, потвърдена с решение № РД – 10 - 151/25.04.2005 г. на РДД – Бургас, с която са определени данъчни задължения, представляващи ДДС за внасяне в размер на 17 420, 62 лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, вр. чл. 11 ЗВАС.

Ответникът – Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Б., редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е неоснователна:

За да постанови обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че на жалбоподателя не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от преките доставчици "Метпром - 52" ЕООД и ЕТ "Маргарита - 666". Не е налице предпоставката по чл. 64,...