ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153

гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Невена Грозева

Членове: Петя Колева

Весислава Иванова

като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно частно наказателно дело № 20258003200282 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С Разпореждане № 1007 от 20 март 2025 г. съдията-докладчик от Софийски градски съд (СГС) е прекратил производството по н. ч.д. № 1950/25 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция е Окръжен съд – Пазарджик (ПОС).

Като съобрази изложеното в разпореждането и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното:

В ПОС е било образувано производство по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). В изпратеното от издаващата държава Австрия удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочен точен адрес на санкционирания български гражданин С. В. Б. – гр. П., ул. „Е.“ № 2 (изписан с латински букви).

От служебно извършената справка в Национална база данни (НБД) е видно, че постоянният адрес на С. Б. е именно посоченият в удостоверението – гр. П., ул. „Е.“ № 2. Като настоящ адрес в справката е отразено“Турция“. Отчитайки последния факт и без изобщо да призове С. Б. от посочения в удостоверението и отбелязания в справката от НБД постоянен адрес, ПОС постановил определение, с което прекратил производството пред себе си и изпратил делото на СГС с аргумент, че последният бил компетентният за разглеждането му съд поради това, че местоживеенето или...