Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Директора на Регионалната здравна инспекция, гр. П., за отмяна на влязлото в сила решение №13817 от 27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 14382 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.

О. С. В. Павлов от гр. П. е оспорил искането за отмяна в писмена защита.

За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното:

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил решение № 795 от 31.05.2010 г. по адм. дело № 85 / 2010 г. на Административен съд – Пловдив и вместо него е постановил друго, с което е отменил заповед № 39 от 23.12.2009 г., издадена от директора на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (сега Регионална здравна инспекция), гр. П..

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита, приложим в случаите, когато съдебните актове са неправилни поради наличие на някое от лимитативно предвидените основания от чл. 239, точки 1 – 6 от АПК.

В искането за отмяна, подадено от Директора на Регионалната здравна инспекция, гр. П., не са изложени обстоятелства, обосноваващи някое от основанията за отмяна по чл. 239, точки 1 – 6 от АПК. В проведеното на 10.05.2012 г. съдебно заседание процесуалните представители на искателя са направили изявление, че поддържат искането, както е предявено и не могат да посочат други основания за отмяна.

Изложените в искането за отмяна оплаквания по съществото си релевират необоснованост и неправилност като касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК на влязлото в сила съдебно решение, постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и следв. от АПК. На основание чл. 233 от АПК така постановеното касационно решение...