Производството е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК отм. във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция - гр. П. на НАП, каквото е новото наименование на ТДД - гр. П. с оглед влизането в сила от 01.10.2006 г. на ДОПК срещу решение № 148/17.02.2006 г., постановено по адм. дело № 544/2005 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 17/12.03.2005 г. на Териториалния данъчен директор в гр. П. и потвърденото с него съобщение за данъчно задължение № 16090139/10.02.2005 г. на данъчен директор при ДП “МДТ” при ТДД - гр. П. за определен на И. А. Д. данък в размер на 65 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Твърди се от касатора, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗМДТ относно факта налице ли е хуманитарна цел на извършеното на И. Д. дарение. Развити са съображения в жалбата, че при тълкуването на понятието “хуманитарна цел” трябва да се има предвид, че то се отнася само в случаите, когато е налице природно бедствие, война или други подобни катастрофи, позовавайки се на Конвенцията за временен внос, ратифицирана със закон от 21.12.2002 г., както и дефиницията на това понятие, съдържаща се в Български тълковен речник. Възразява се от касатора, че доказателствената тежест за доказване наличието на хуманитарна цел е на лицето, което следва да се ползва от облекчението и това не е доказано нито в хода на административно, нито на съдебното обжалване...