Производство по чл. 33-40 от ЗВАС вр. чл. 131 -132 ДПК отм. вр. §5 ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано по касационна жалба на ТД на НАП гр. П. против решение №147 от 17.02.2006г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д.№543 по описа за 2005г., с което по жалба на И. А. Д. от гр. П. е отменено Съобщение за данъчно задължение №16090136 от 10.02.2005г. на данъчен орган при ТДД Пловдив, потвърдено с Решение №15 от 12.03.2005г. на ТДД Пловдив за определен данък в размер на 30 лв. върху имущество.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б."в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 3 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ относно факта налице ли е хуманитарна цел на полученото от г-н Драгинов дарение. Поддържа се, че смисълът на това понятие е свързан единствено със случаите на природно бедствие, война или други, съгласно Конвенцията за временен внос, ратифицирана със закон от 21.12.2002г. Не били представени доказателства как са изразходвани дарените средства, за да се прецени дали не е налице заобикаляне на закона. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против данъчния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба И. А. Д. от гр. П., чрез пълномощника си адв.. Б., оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата...