Производство по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Х. К. Х., от гр. С. против определение № 469 / 25.10.2011 г. по адм. дело № 280 / 2011 г. на Административен съд – Сливен, оставено в сила с определение № 17236 / 28.12.2011 г. по адм. дело № 14447 / 2011 г. на Върховния административен съд. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 от АПК.

Ответникът, началник Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен не изразява становище.

Искането по чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК е подадено в срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество на основанията посочени в него е неоснователно.

С определение № 469 / 25.10.2011 г. по адм. дело № 280 / 2011 г. Административен съд – Сливен е оставил без разглеждане жалбата на Х. К. Х., от гр. С. срещу изричен отказ на СГКК – Сливен да разгледа по същество отправено до нея искане за служебно изменение на КК и КР съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2, предл. второ от Наредба № 3 / 2005 год., след като информацията за настъпилите промени е получена служебно по реда на чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и издаване на скици на поземлени имоти, собственост на ТД „Геостройинженеринг” ЕООД, гр. Х.. Съдът е констатирал липсата на изричен отказ от страна на административния орган и е прекратил производството по делото. Приемайки точно приложение на нормата от чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд с определение № 17236 / 28.12.2011 г. по адм. дело № 14447 / 2011 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.

В настоящото производство, молителят не представя нови доказателства, а като нови обстоятелства посочва запознаването му с изложените в книгата на В. С. и колектив „Правен режим на земеделските земи и горските територии” изд. ИК”Труд и право”, 2011 правни тези, касаещи спорове от подобно естество.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Фактическите основания за реализиране на заявения извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове изисква непълнота на фактическия и доказателствен материал и тази непълнота трябва да не се дължи на виновното поведение на страната спрямо собствения и интерес.

Позоваването на изразени в доктрината становища и тълкуване на действащи нормативни разпоредби не реализира фактическия състав от нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. К. Х., от гр. С. за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на определение № 469 / 25.10.2011 г. по адм. дело № 280 / 2011 г. на Административен съд – Сливен, оставено в сила с определение № 17236 / 28.12.2011 г. по адм. дело № 14447 / 2011 г. на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ А. Д./п/ Т. Т./п/ Н. Г. Т.Т.