Решение №12972/17.12.2021 по адм. д. №7587/2021 на ВАС, III о., докладвано от председателя Панайот Генков

РЕШЕНИЕ № 12972 София, 17.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:И. Р. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяП. Г. по адм. дело № 7587/2021

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Г. Е. ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез пълномощника си адв. М., против решение № 3005/10.05.2021 г. по адм. дело № 10874/2020 г. на Административен съд – София-град, (АССГ) с което е отхвърлена жалбата, на „Г. Е. ЕООД против Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 907 кWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е определена преференциална цена в размер на 191,00 лв./kWh за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа и са присъдени съдебни разноски по делото. Излагат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска, да се отмени решението като се постанови друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу процесното решение на КЕВР. Моли за присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител, адв. М., поддържа доводите изложени в жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, юрк. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки с доводи по съществото на спора. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция.

Ответникът – „Национална електрическа компания“ (НЕК) ЕАД в представен по делото отговор на жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ст. юрк. А. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение на административния съд да се потвърди като правилно.

Ответникът – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не взима становище по жалбата.

Ответникът – „Е. П. П. АД не взима становище по жалбата и не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата, подадена от „Г. Е. ЕООД против решение № СП-1 от 15.10.2020 г. на КЕВР, с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е определена преференциална цена в размер на 191,00 лв./kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, като дружеството е осъдено да заплати направените разноски по делото, общо в размер на 100 лева.

За да стигне до този резултат административният съд е установил, че с разпоредбата на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) законодателят е задължил КЕВР в срок до 31.07.2015 г. да приеме решение, с което да установи нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на този закон - 24.07.2015 г., като в изпълнение на това е постановено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Съдът приел факта, че към момента на постановяване на посоченото Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. не са съществували цени за посочената група производители, (тъй като са отменени от ВАС и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне) не отменя законоустановеното задължение на КЕВР, когато постанови ново решение и определи съответния размер на цените, да определи и НСП на централите. След подробен анализ на приложимите разпоредби от Закона за нормативните актове (ЗНА), административният съд направил извод, че чл. 14 от ЗНА въвежда забрана за придаването на обратна сила на нормативен акт, а не на индивидуален административен акт, какъвто е процесното решение. Обосновал се е, че ЗНА не може да се тълкува разширително, тъй като от една страна това противоречи както на принципите на публичното право и на АПК, така и на специалния закон - ЗЕ, в частност ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., който регламентира законовото правомощие на КЕВР да определи размерът на нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е определена преференциална цена в размер на 191,00 лв./МWh за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа, считано от 31.07.2015 г. Посочил е, че в случая е налице несъщинска ретроактивност (когато възникнали в миналото правоотношения продължават да се осъществяват), като същата излиза извън границите на конституционно допустимото само тогава, когато този избор на законодателя е неподходящ или не е необходим за постигането на целите на промяната, или ако интересът на засегнатите субекти има тежест, по-голяма от тази на основанията на законодателя да извърши промените, каквото в настоящия случай не е налице.

По тези съображения, решаващия съд приел, че не са налице твърдените в жалбата основания за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Върховния административен съд, в настоящия съдебен състав счита, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Направените от съда изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ препраща към тях.

Правилно административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на очертаната му от закона материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила. С § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ изрично e възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, т. е. компетентността за издаване на акта произтичала пряко от законова правна норма. Съдът правилно е счел оспорения акт на КЕВР за законосъобразен като постановен при спазване на установената форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на твърдението за нищожност, обосновано съдът е приел, че задължението на КЕВР да се произнесе с решение, с което да определи нетно специфично производство, не произтича вследствие на заявление на дружество, а е започнало пряко по силата на публикувания в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г. ЗИД на ЗЕ.

Следва да се посочи, че да се отрече законовата компетентност на КЕВР, вместо отмененото Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в частта по т. 2.7 да се произнесе с нов административен акт с действие считано от 31.07.2015 г. ще означава наличие на празнота и невъзможност за прилагане на императивната норма на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, (изм. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно която общественият доставчик, съответно, крайните снабдители на електрическа енергия, изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Правилно административният съд е приел, че e налице несъщинска ретроактивност, като същата излиза извън границите на конституционно допустимото само тогава, когато този избор на законодателя е неподходящ или не е необходим за постигането на целите на промяната, или ако интересът на засегнатите субекти има тежест, по–голяма от тази на основанията на законодателя да извърши промените, каквото в настоящия случай не е налице. В процесното решение от КЕВР са изложени конкретни фактически и правни основания за определяне на нетното специфично производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтарят.

Предвид изложено, решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на производството в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК, и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде осъдено „Глобо енерджи” ЕООД да заплати на КЕВР претендираните разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3005/10.05.2021 г., постановено по адм. дело № 10874/2020 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Г. Е. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България“ № 51 Б, ет. 4 и съдебен адрес: гр. София, бул. „Н. Й. В. № 55, Офис парк „Експо 2000“, сграда „Фаза 4“ Адв. д. „В. Т. да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, с адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10 разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Иван Раденков

/п/ Юлиян Киров

Дело
  • Панайот Генков - председател и докладчик
  • Юлиян Киров - член
  • Иван Раденков - член
Дело: 7587/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Трето отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...