Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. Й. против разпореждане № 3169 от 27.09.2010 г., постановено по гр. д. № 168 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Р у., с което е върната касационната жалба на Д. С. Й. против решението по делото № 148 от 11.06.2010 г., на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответниците по частната жалба Й. С. Й., М. Й. И., И. С. И., В. Й. Л. и С. Й. С. не са изразили становище по същата.

Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С разпореждане от 20.06.2010 г. въззивният съд е оставил постъпилата касационна жалба на Д. С. Й. без движение и е дал подробни указания за отстраняване нередовностите й – представяне на точно и мотивирано изложение на заявените в жалбата касационни основания, формулиране прецизно на искането към ВКС, представяне на преписи за другите страни, представяне подробно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, внасяне на държавна такса от 30 лв. Препис от разпореждането е връчен на касатора на 7.09.2010 г.. С атакуваното разпореждане е констатирано, че не са отстранени нередовностите на касационната жалба и същата е върната.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че касационната жалба е отговаряла на изискванията на закона и не е имало основание да бъде оставена без движение. В касационната жалба общо е посочено, че въззивното решение е неправилно и необосновано, тъй като съдът не правилно е възприел фактическата обстановка, като не е изследвал задълбочено събраните доказателства, не е мотивирал подробно и обосновал отказа да разгледа по същество възражението за нищожност, а не разглеждането му нарушава правата на касатора по чл. 33 ЗС. Липсва мотивировка кои доказателства не са обсъдени и кои са необоснованите фактически изводи, както и защо е незаконосъобразен отказа на съда на разгледа възражението за нищожност, а следователно не е налице отговарящо на изискванията на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК точно и мотивирано изложение на касационните основания. Липсва и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В жалбата е посочено единствено, че се касае до точното и еднакво приложение на закона, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е формулиран обаче правен въпрос, относим към мотивите на въззивния съд, по който да липсва съдебна практика или да е налице непълнота или неяснота на нормативната уредба, а следователно правилно е констатирано от съда, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 286, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът не е внесъл и дължимата държавна такса за произнасянето по допускане на касационно обжалване по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Следователно въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон като е констатирал, че постъпилата касационна жалба е нередовна, дал е надлежни указания за отстраняване на нередовностите и след изтичане на срока я е върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

разпореждане № 3169 от 27.09.2010 г., постановено по гр. д. № 168 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Р у..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: