Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 7607/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, подадена чрез пълномощника му адв. М., против решение № 293 от 08.04.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 1264/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/312/02832/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8447#2 от 03.09.2020 г. и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 50 лв.

С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба не се сочат. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Б., която заявява, че поддържа жалбата и заявените в нея искания.

Ответницата по касационната жалба – Л. Т., ЕГН [ЕГН], осъществяваща търговска дейност като ЕТ „М. – Л. Т.”, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Батак, област Пазарджик, [адрес] - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Н. по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. В открито съдебно заседание адв. Н. заявява, че поддържа отговора и не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пазарджик е бил АУПДВ № 13/312/02832/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8447#2 от 03.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е установено на ЕТ „М. – Л. Т.” публично държавно вземане в размер на 388 829.88 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.

Според мотивите на акта при извършената проверка на място в периода 24.06.2019 г. – 27.06.2019 г. е констатирано неизпълнение на поети задължения с договор № 13/312/02832 от 29.05.2013 г., а именно: 1. неизпълнение на залегнали в бизнес – плана показатели относно приходите за три години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ - реализираните приходи за трите години представляват 10.51 % от заложените в бизнес – плана; 2. неизпълнение на заложените в бизнес-плана параметри относно устойчива заетост за посочените три години, а именно разкриване на 4 работни места /1 управленски персонал, 1 административен персонал и 2 производствен персонал/. Наети са само 2 работника.

Неизпълнението на заложените в бизнес – плана параметри административният орган е приел за неизпълнение на поетото с т. 4.18 от договор № 13/312/02832 от 03.10.2014 г. задължение от страна на бенефициера да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Позовал се е на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.” /Наредба № 29/2008 г./ за възстановяването на вече изплатените суми – неизпълнение на нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя. Размерът на публичното държавно вземане е определен по реда на чл. 3, ал. 1 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 – 2013” вр. т. 30 и т. 18 от приложението към раздел първи „Общи положения” от същите.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. За да отмени акта като материално законосъобразен, първостепенният съд е изложил следните мотиви:

1. Неправилно подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е установена с АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Този свой извод съдът е обосновал с тълкуване на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, вкл. във връзка с мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗПЗП /№ 954-01-36 от 31.05.2019 г./ и цитирани от него решения на Върховния административен съд /ВАС/. Според него ал. 7 на чл. 27 е приложима само в случаите, когато не е налице нарушение по ал. 6, а заложените в бизнес – плана финансови показатели са индикатори за изпълнението на проекта. Прилагането на процесуалните правила, регламентирани в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, изисква правилно определяне на нарушението по материалния закон. В случая административният орган не е приложил правилно материалния закон, тъй като не е констатирал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ.

2. Актът е издаден в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., тъй като според същата не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения има за последица връщане на вече изплатените суми. В случая не е извършена проверка за 2019 г., а такава е следвало да се извърши. Въпреки наличието на непредвидими обстоятелства – свлачища и повреди във ВиК, довели до невъзможност да се ползва питейна вода, е налице реализация на приходи от нощувки. Налице е според съда и устойчива заетост – назначени са 2 лица.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, изложени в т. 1.

Между ДФ „Земеделие” и ЕТ „М. – Л. Т.” е сключен на 03.10.2014 г. договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. по реда на Наредба № 29/2008 г., а не Наредба № 30/2008 г., както погрешно е посочил административният съд в мотивите на своето решение. Тази грешка обаче не влияе на правилността на извода му за незаконосъобразност на АУПДВ, противно на доводите на касатора.

Според чл. 2 от Наредба № 29/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а първата от тях е насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. В случая на ответницата по касация е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на проект № 13/312/02832 от 29.05.2013 г. – изграждане на вилни сгради за настаняване в м. „Дъното – Компанията” в гр. Батак.

В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г. кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV и в таблица 10 към раздел V от бизнес – плана са посочени приходите от продажба на услуги /нощувка в двойна стая/ - 192 000 лв. за всяка година. В таблица 5 от бизнес плана е посочен персонал – 4 лица /1 лице, заето с управленска дейност, 1 лице, заето с административна дейност, и 2 лица с производствена/. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.

Както твърди касаторът в касационната си жалба, договорът не би бил сключен и помощта за изграждането на вилните сгради не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата, а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в пар. 1, т. 6 ДР 6 - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т. 26 - запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно брой заети в производствената дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312.

Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба № 29/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент № 2018/1046 /Финансов регламент/, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент № 1083/2006 на Съвета /Регламент № 1303/2013/ .

Според определението в чл. 2, т. 36 от отменения Регламент № 1083/2006 и в чл. 2, т. 36 сега действащия Регламент № 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност.

Съгласно чл. 56, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007—2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент № 1306/2013 като пряко приложим.

Чл. 58, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания.

Редът за администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1306/2013 и извършване на финансови корекции е регламентиран в раздел трети от глава пета ЗУСЕСИФ. /Чл. 69, ал. 1: Управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент № 1303/2013/.

Изложеното обосновава извод, че правното основание за налагане на финансова корекция в случая е това на чл. 56, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 с оглед констатирана нередност по определението в чл. 2, т. 36 от същия, независимо от обстоятелството, че инвестиционният проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007—2013 г. по реда на наредба, приета през 2008 г.

Приетата нова алинея 6 на чл. 27 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ изрично предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Нередностите от страна на бенефициентите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. не са изключени от обхвата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Това е видно и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП № 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според които: „От цитираните разпоредби /чл. 63, пар. 1 и пар. 2 от Регламент № 1306/2013/, се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, а могат да включват и други задължения, произтичащи от секторното законодателство”.

Мотивите към законопроекта показват, че във връзка с прякото приложение на регламент Регламент № 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е разграничил случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза /тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент № 1303/2013/ той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ /13.11.2019 г./ и с оглед незабавното действие на процесуалния закон по време при липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган.

Изложеното не противоречи на преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ.

Според пар. 4, ал. 3 /изм. ДВ, бр. 2/2018 г./ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ДПЗП или в акт по неговото прилагане. Това друго е предвидено в пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая не само е изтекъл мониторинговият период, но и такава разпоредба липсва в ПЗР на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. бр. 51/2019 г./.

Не намира приложение и пар. 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ. Това е така, защото новата процесуална норма на специалния закон /чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/ дерогира тази на пар. 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ. Освен това безпротиворечива е съдебната практика на Върховния административен съд, седмо отделение по тълкуването и прилагането на пар. 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ в смисъл, че програмният период 2007 г. – 2013 г. по принцип не е изключен от приложението на ЗУСЕСИФ, когато става въпрос за процедура по налагане на финансова корекция.

По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередност по смисъла на т. 36 от Регламент № 1303/2013 е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е приел това, Административен съд – Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В случая жалбоподателката в првоинстанционното производство не е оспорила констатираните от административния орган нарушения, свързани с неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Що се отнася до изискването на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. РА да определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, то именно във връзка с това изискване изпълнителният директор на РА е одобрил правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, които отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор.

Дали твърдените от ЕТ непредвидими обстоятелства са причина за неизпълнението на задълженията би могло да се прецени, ако се сравнят приходите за процесните години с тези за следващите години, а техният размер би могла да докаже страната и в съдебното производство, поради което е основателен доводът на касатора, че неизвършването на проверка за 2019 г. преди издаването на акта не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нито е основание за неговата материална незаконосъобразност.

Неправилността на мотивите на съда, изложени по-горе в т. 2, не влияе обаче на крайният изход от спора.

По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. Ответницата по касация не претендира разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 08.04.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 1264/2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова