Производството е по чл. 274 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 1 ГПК.

С. П. Б. от с.П., Р. област обжалва и иска да се отмени

Определение Nо 513/22.07.2010 година

, постановено по ч. гр. д. Nо 567 / 2010 година на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 26.04.2010 година по гр. д. Nо 2780/2009 година на Русенския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл. 130 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 129 ал. 4 ГПК.. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, тъй като съдебната практика винаги е приемала, че може да се води иск за унищожаемост на констативен нотариален акт без да се заявява и иск по чл. 108 ЗС, както и че по заявения иск е доказан правния интерес на ищеца от търсената защита със заявения установтелен иск.

С изложение, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като

„решението по този спор ще бъде от значение за развитие на правото, както и за уеднаквяване практиката на съдилищата, тъй като има редица моменти, които се нуждаят от изясняване - като задължителността на ревандикацията, упражняване правото на ищеца да премине от установяване към осъждане, обезщетяване при добросъвестност на преобретателите и пр., които елементи се съчетават в едно производство.

”

По делото е постъпило писмено възражения от ответника Д. Г., чрез адв.Е.С.- АК Р., с което се оспорват редовността на частната жалба от гл. т. на спазени основание по чл. 280 ал. 1 ГПК.

По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, заявена при спазване срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба/ потвърждава/ срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото,

при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК

. Т.е. за да бъде извършена селекцията на „определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”,каквото определение е това по чл. 130 ГПК, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.

За да се допусне обжалване на посочените съдебни актове-определение и потвърденото с него съдебен акт на на първата инстанция, законодателят е поставил изискването наред с основанията за неправилност на обжалвания акт, да се изложат и основанията, обуславящи допустимостта на производството по обжалване на трета инстанция като се посочи 1./ точно формулиран процесуален въпрос, и 2 / този въпрос е ли разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, съдилищата или същият е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

С оглед на изложеното в заключителната част на частната жалба „изложение” на защитата на жалбоподателя, че се поддържа като основание за допустимост това по см. на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато касационното обжалване.

С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС, се приема, че приложното поле на т. 3 визира хипотези при които допуснатото произнасяне от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, ще се наложи нова съдебна практика, отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен, неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Доколкото при липса на формулиран конкретен въпрос/ посочената формулировка

„решението по този спор ще бъде от значение за развитие на правото, както и за уеднаквяване практиката на съдилищата, тъй като има редица моменти, които се нуждаят от изясняване - като задължителността на ревандикацията, упражняване правото на ищеца да премине от установяване към осъждане, обезщетяване при добросъвестност на преобретателите и пр., които елементи се съчетават в едно производство,

не може да се квалифицира като точно и ясно формулиран процесуално правен въпрос

/

би могло да се приеме, че се касае по процесуално правен въпрос, свързан с приложение на чл. 130 ГПК и възможността за обективно съединяване на исковете, то следва да се приеме, че разпоредба е ясна и точна и касае конкретни факти, изложени в исковата молба, чиято квалификацията като положителна или отрицателна процесуална предпоставка, обосновава произнасянето на решаващия съд относно допустимостта на надлежното упражняване на установителен иск и останалите съединени „ елементи в едно производство”. Тази разпоредба не се нуждае от тълкуване в посочения в разясненията на ВКС смисъл, а относно това, въз основа на какви правни или фактически основания, решаващият съд обосновава извода за допустимост-респ. недопустимост на иска, в която конкретна насока жалбоподателката не излага каквито и да е доводи.

По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

до касационно обжалване частна жалба вх. 7535/ 12.08.2010 година, заявена от С. П. Б. от с.П., Р. област срещу

Определение Nо 513/22.07.2010 година

, постановено по ч. гр. д. Nо 567 / 2010 година на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 26.04.2010 година по гр. д. Nо 2780/2009 година на Русенския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл. 130 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 129 ал. 4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: