Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. М. против решение от 04.05.2010 година, постановено от Софийски градски съд, ІІ”б” отд., по гр. д.№ 2395/2009 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.11.2008 г., постановено по гр. д.№ 30559/2007 г., постановено от Софийски районен съд, 39 състав.

Ответника по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на касационни основания за допустимост на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззивния съд е приел, че предявения ревандикационен иск е основателен. Решаващите изводи от правна страна на съда са два. Първия е, че със съдебната спогодба, сключена в хода на делбеното производство по гр. д.№124/1988 г. на Б. районен съд[населено място], не е валидно учредено право на ползуване върху част от имота, тъй като учредяването на вещно право на ползуване излиза извън предмета на съдебната делба на недвижимия имот и за да е действително, то следва да е извършено при спазването на изискването за форма на чл. 18 от ЗЗД. Липсата на нотариална форма е довела съда до извод за нищожност на договора, сключен със съдебната спогодба в делбеното производство през 1988 г., въз основа накоято ответникът прави своите възражение за наличие на вещно право на ползуване върху част от имота, предмет на предявения ревандикационен иск. Втория решаващ извод на съда е, че така учреденото право на ползуване не може да породи вещноправно действие поради това, че помещенията върху които то се простира не са ясно индивидуализирани. С решението си, въззивния съд е счел направеното възражение за придобиване на целия недвижим имот от ответника на основание изтекла в негова полза придобивна давност и е уважил иска, като е приел за установено, че ищцата Е. М. е собственик на имота, като е осъдил ответника П. А. М. да и го предаде, тъй като същия го държи без правно основание.

В изложенията на касационните основания /представени са две изложения, от двамата пълномощници на ответника/ се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставен е материалноправен въпрос, включва ли се в предмета на делбата правото на ползуване върху делбен имот и възможно ли е то да бъде учредено по силата на съдебна спогодба, без да е необходимо спазването на изискването за нотариална форма. Като е приел, че ползуването върху делбения недвижим имот е извън предмета на делбата, въззивния съд се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, отразен в т. 8 от ППВС №7/1973 г., съгласно която изискването за форма касае създаването на правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Това противоречие е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Втория поставен правен въпрос от страна на касатора е, следва ли въззивния съд да се произнесе по всички възражения, направени от жалбоподателя, в рамките на въззивното производство. В тази насока жалбоподателя се позовава на обстоятелството, че въззивния съд не е обсъдил негово възражение за придобиване на правото на ползуване по давност, което по своето същество представлява позоваване на наличие на съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд. Същественото процесуално нарушение е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл. 281 от ГПК, т. е. неговото наличие следва да се прецени едва при разглеждането по същество на касационната жалба, но не и в производството по чл. 288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативността на касационното обжалване, по критериите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, като сред не е наличието на процесуално нарушение. Предмет на обсъждане в производството по чл. 288 от ГПК са правни въпрос, по които въззивния съд се е произнесъл, не и по такива, по които липсва произнасяне, в нарушение на процесуалните правила.

Относим към настоящото производство е и поставения въпрос за нищожността на спогодба в делбеното производство, с която се ликвидира съсобствеността между страните тогава, когато е налице нищожност на съществена клауза от спогодбата и влече ли тази нищожност нищожност на цялата спогодба в случай, че засяга дела само на единия от съделителите. По този правен въпрос липсва съдебна практика и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационното обжалване следва да се допусне и на това основание, по така поставения от жалбоподателя правен въпрос.

На жалбоподателят следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева, за разглеждане по същество на касационната жалба.

Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 04.05.2010 година, постановено от Софийски градски съд, ІІ”б” отд., по гр. д.№ 2395/2009 г.

Указва на жалбоподателя П. А. М. от[населено място], съдебен адрес бул.”Ал.С.” №104, ет. 4, ап. 24 да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева.

Насрочва делото за. .........................., за която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение.

Председател: Членове: 1. 2.