3№ 93 гр. София, 12.03.2021 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.02 през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц ч. гр. д. № 488/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. К., чрез адв. С. С., против определение № 260169/16.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 613/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 260206/21.10.2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. 3126/2020 г. поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 67, предл. 2 СК.

В частната касационна жалба се излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че в уточнителната си молба ищецът е посочил, че е разбрал за действителния произход на детето след фактическата си раздяла с ответницата В. К. Д., след като вече бил подписал декларацията за припознаване. Счита се, че практиката, на която се позовава апелативният съд, постановена при действиято на отменения СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), не е приложима към актуалната уредба на института на припознаването. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по въпроса има ли право припознаващият да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама, в случай че е знаел, че детето, което припознава, не произхожда от него.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Производството по гр. д. 3126/2020 г. по описа на Старозагорски окръжен съд...