Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Идимекс“ ЕООД /н/ чрез управителя Д.К. срещу Решение № 612 от 09.03.2020г. на САС, ТК, 15 състав, с което е потвърдено решение № 582/28.03.2019г., по т. д.№ 2508/2009г., поправено с решение № 979/27.05.2019г., за обявяване в несъстоятелност на основание чл. 710, предл. второ ТЗ на длъжника „Идимекс“ЕООД, прекратяване на дейността на предприятието и правомощията на органите му и е постановено започване на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределението на осребреното имущество.

Длъжникът не заявява касационно основание. Твърди, че той е кредитор с прието вземане и има информация за предстоящо погасяване на задължението. Оспорва правилността на извода в обжалваното решение, че дружеството е обявено в несъстоятелност поради установена невъзможност за развитие на оздравително производство. Посочва, че този извод „не отговаря на действителното положение на длъжника, тъй като оздравителното производство не е стартирало поради отказ на съда да допусне до разглеждане предложените планове за оздравяване, по част от които, вече на практика са извършени съответните действия с цел удовлетворяването на кредиторите“. Посочва, че със всички кредитори с приети вземания, е подписан договор по чл. 740 ТЗ, както и твърди, че длъжникът е изпълнил „указанията“ на САС в обжалваното решение“ и е поискал от съда по несъстоятелността да прекрати производството по делото на основание сключено споразумение с единствения кредитор на масата на несъстоятелността с изискуемо вземане, тъй като приетите вземания на НАП са погасени по давност, но „съдът по несъстоятелността не изпълнил посоченото от САС“.

В „изложението“ по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването поради твърдяна „очевидна неправилност“ на въззивното решение, която е обоснована с тезата, че в конкретния случай производството по несъстоятелност не е приключило при представени доказателства за подписани договори по чл. 740 ТЗ.

В писмен отговор синдикът на „Идимекс“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Пред въззивната инстанция длъжникът е въвел в жалбата си същите доводи - че оздравително производство не е започнало поради отказа на съда да допусне разглеждане на предложените планове за оздравяване на предприятието, част от които на практика били извършени, а самият длъжник бил кредитор и предстояло погасяване на тази сума; че с основните кредитори били договорени условия за подписване на договори по чл. 740 ТЗ и такива споразумения вече били подписани и щели да бъдат извършени съответните плащания.

Въззивната инстанция е мотивирала, че производството по чл. 710 ТЗ е формално. В него съдът по несъстоятелността само проверява дали са налице предвидените в разпоредбата изчерпателно посочени предпоставки, като не са предвидени други процесуално-правни или материално-правни действия на участниците в производството, поради което решението има характер на администриране. Констатирано е наличието на влезли в сила съдебни актове по чл. 701, ал. 3 ТЗ, с които не е допуснат до разглеждане план за оздравяване на предприятието, предложен от длъжника. Това обстоятелство е счетено за достатъчна предпоставка за постановяване на решение по чл. 710 ТЗ. Като неотносими към производството по чл. 710 ТЗ са преценени доводите на длъжника, че съществува възможност за приемане на план за оздравяване на предприятието по съображения, че релевантна за това производство е единствено констатацията дали има одобрен план за оздравявне, а отхвърлянето на предложените планове, е било предмет на отделна процедура.

По довода, основан на разпоредбата на чл. 740 ТЗ, съставът на САС е дал отговор, че законът предвижда по всяко време на производството длъжникът да може да сключи договор с кредитор за уреждане на паричните вземания. Посочил е, че в конкретния случай такава възможност не се отразява на законосъобразността на решението за обявяване в несъстоятелност, съответно - наличието на такова решение не е пречка да бъде поискано прекратяване на производството по несъстоятелност на основание сключения договор, но за да бъде прекратено поради сключването на договор по чл. 740 ТЗ, е необходимо да бъде отправено изрично искане към съда, който да провери дали в постигнатото споразумение участват всички неудовлетворени към този момент кредитори с приети вземания, да направи преценка на представителната власт на лицата, които са го подписали и дали не са нарушени императивни законови разпоредби.

Искането за допускане на обжалването е неоснователно поради необосноваване на въведената от касатора самостоятелна хипотеза на чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК.Оидната неправилност предпоставя постановяване на въззивния акт при явна необоснованост, при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или извън нейния смисъл, при неприложена относима императивна материалноправна норма или неприлагане на процесуалноправна норма, водещо до нарушение на принципите на съдопроизводството, формиране на изводи в нарушение на формалната логика и др. Допускането на касационното обжалване в тази хипотеза изисква надлежното обосноваване на приложното й поле от касатора, а не служебното й установяване от касационната инстанция. Касаторът не излага нито един аргумент, с който да обоснове наличието на това самостоятелно - директно основание за допускане на обжалването.

Извънсъдебните споразумения, по чл. 740, ал. 1 ТЗ, на които касаторът се позовава при твърдението си за очевидна неправилност, могат да послужат като основание за прекратяване на производството по несъстоятелност във всяка фаза от развитието му, но само ако съдът прецени, че договорите отговорят на изискванията на закона, каквото предпоставка/условие в настоящата хипотеза не е доказано да е налице. По правилото на чл. 740 ТЗ във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания, договор за уреждане плащането на паричните задължения. Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие, че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване на несъществуването на прието вземане.

Следователно, основен и съществен за изхода на спора е въпросът, дали е налице споразумение, санкционирано от всички кредитори за приетите им в производството вземания. От справката в ТРРЮЛНЦ се установи, че отсъстват данни, решението на съда по несъстоятелност /решение № 971 от 10.07.2020г. по т. д. 2508/2009г., с което е оставено без уважение искането на „Идимекс”ЕООД/н/ за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 740 ТЗ/, да е било обжалвано, съответно да е отменено.

Поради това, на етапа от развитието на производството по несъстоятелност на „Идимекс“ЕООД, преценката и на СГС и САС е сведена до въпроса дали е налице предложен и одобрен план за оздравяване на търговеца, и при наличието на влезли в сила определения за недопускане на плана, съдът по несъстоятелността е бил задължен да администрира производството с преминаване към втората фаза на несъстоятелността, чиято цел е удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на имуществото на длъжника чрез постановяване на решението по чл. 710 ТЗ. В синхрон с трайната съдебна практика са изводите в обжалваното решение, че производството по глава 45 на ТЗ е формално защото съдът само преценява дали са налице предпоставките на чл. 710 ТЗ за преминаване на производството по несъстоятелност в следващата фаза.

Разноски за производството не се присъждат.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Решение № 612 от 09.03.2020г. на САС, ТК, 15 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: