Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу решение № 7284 от 27 декември 2012 година, постановено по адм. дело № 9766/2011 година, по описа на Административен съд София – град. С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед № РД-09-50-1643 от 23.12.2008 год. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на план за застрояване и работен устройствен план за УПИ VII, VIII и IX, в гр. С., кв. 184, м. „Западно направление”. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.
Ответниците – К. А. Ц., И. И. Ц. и Д. Ж. Д., лично или надлежно упълномощен процесуален представител в съдебно заседание оспорват касационната жалба. Излагат подробни съображения за неоснователност на оспорването. Правят искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд – оставено в сила. Претендират присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
Ответниците - М. Д. К., Р. М., И. К., Р. К., С. М., Н. К., М. С. К., С. С. П., Я. А. П., Н. К. С. и „С. К.” АД - не изразяват становище по основателността на подадената касационна жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея.
П. А.ивен съд София - град К. А. Ц., И. И. Ц., Е. И. Ц. – Николова, Б. А. Д. и Д. Ж. Д. са оспорили законосъобразността на заповед № РД-09-50-1643 от 23.12.2008 год. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на план за застрояване и работен устройствен план за УПИ VII, VIII и IX, в гр. С., кв. 184, м. „Западно направление”, съгласно приложения проект.
Първоинстанционният съд е извършил служебно проверка за допустимост на производството, приемайки, че жалбата до съда е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на срока за нейното обжалване. Също така обаче, съдът е приел, без да има за това изрично искане, че оспореният пред него акт е опорочен до най-тежката му степен водеща до неговата нищожност, като се е позовал на процесуалната норма на чл. 149, ал. 5 от АПК – неограничаваща във времето оспорването на административни актове.
До този решаващ извод, административния съд е достигнал, като е приел, че оспорения пред него акт е нищожен както с оглед пълната липса на фактически и правни основания за допускане изменението на подробни устройствени планове, което е в противоречие с императивната забрана на чл. 15, ал. 1 от ЗУТ, така и поради допускането на същото изменение при игнориране правилата за закрила на паметниците на културата, въведени с оглед обществения интерес, за целта и при основните положения, прогласени в чл. 1 и чл. 2 от ЗПКМ отм. . Прието е също, че намесата в състоянието на паметник на културата и/или охранителната му зона, без да бъдат спазени специалните правила, гарантиращи опазването на този паметник, съставлява порок на акта от степен, при която той не може да бъде саниран, защото такъв акт на намеса е в пряко противоречие на предвидените от закона мерки за закрила и изцяло ги осуетява. Предвид тези съображения, и след като е извършил преценка на оспорения пред него административен акт и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед на главния архитект на Столична община е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на което същата е в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона в степен, че се явява нищожна.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното :
Безспорно е по делото, че първоначалната жалба на К. А. Ц., И. И. Ц., Е. И. Ц. – Николова, Б. А. Д. и Д. Ж. Д. с която е бил сезиран Административен съд София – град е просрочена. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция.
Правилно и с оглед събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че на жалбоподателите К. А. Ц., И. И. Ц. и Б. А. Д. заповедта е била съобщена по пощата на 10.01.2009 год. Няма данни съобщение за заповедта да е било изпратено чрез пощата на жалбоподателите Е. И. Ц. – Николова и Д. Ж. Д.. От приложената обаче към административната преписка служебна бележка от 08.01.2009 год. се установява, че процесната заповед е била обявена по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ на всички притежатели на вещни права в имотите с административен адрес. И. при тези доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е депозирана след изтичане на срока за обжалване на процесната заповед.
Спорния по делото въпрос е - може ли съда при сезиране с жалба за незаконосъобразност на административен акт, и след преценка за нейната недопустимост поради просрочието й, да се произнесе по валидността на атакувания акт. Съдебното производство е диспозитивно - чл. 126 от АПК , чл. 6, ал. 1 от ГПК
, т. е. производство пред съд може да се образува само при надлежно сезиране на съда от заинтересована страна. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК , към който препраща чл. 144 от АПК
, обемът на защитата, предоставяна от съда се определя от страните. Това означава, че съдът е длъжен да се произнесе по искането (жалбата), с което е сезиран. Ако се произнесе не по цялото искане, тогава е налице непълно решение, което при наличието на законоустановените предпоставки може да бъде допълнено. Ако произнасянето от съда е свръх искането, с което е сезиран е налице, така наречения "свръх петитум" и решението подлежи на обезсилване в тази част. От посочените разпоредби следва, че съдът не е свободен в преценката си кога и по какво да се произнася, а дължи произнасяне само когато е сезиран и по искането, с което е сезиран. Изборът относно момента, в който да бъде предоставена защитата от съда е на лицето, търсещо защита, а не на съда.
В конкретния случай, административният съд без да е бил сезиран с искане за обявяване на нищожност на оспорената заповед на главния архитект на Столична община се е произнесъл по валидността на акта, обявявайки го за нищожен. Подобно процедиране е недопустимо с оглед именно на посочените по горе процесуални разпоредби. Когато е сезиран с допустима жалба, с която се иска отмяна на административен акт като незаконосъобразен, съдът е длъжен да се произнесе и по валидността на оспорения акт по аргумент от чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК
. Когато обаче е пропуснат срока за обжалване на административния акт относно неговата законосъобразност, недопустимо е във връзка с тази жалба, съдът по своя инициатива да се произнася по неговата валидност. По този начин, съдът може да предизвика последици, които не са желани от лицето, засегнато от административния акт.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че без изрично изразена воля от жалбоподателите, в случай като процесния, недопустимо е съдът по собствена инициатива да се произнася относно валидността на оспорения пред него акт.
Ето защо, решението предмет на касационен съдебен контрол, с което е прогласена нищожността на процесната заповед, без да има искане за това е недопустимо. Това решение следва да бъде обезсилено на основание
, като постановено при свръх петитум, тъй като съгласно
за допустимостта на решението съдът следи и служебно. Вместо него, съдът следва да постанови ново, с което да остави без разглеждане, като недопустими (просрочени) първоначалните жалби, с които се иска отмяна на процесната заповед, а образуваното по тях производство - прекратено, на основание
.
Разноски по делото се претендират само от ответниците по касация. С оглед изхода от делото, такива не им се дължат.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховния административен съд, второ отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 7284 от 27 декември 2012 година, постановено по адм. дело № 9766/2011 година, по описа на Административен съд София - град и вместо него постановява:
О. Б. Р.
жалбата на К. А. Ц., И. И. Ц., Е. И. Ц. – Николова, Б. А. Д. и Д. Ж. Д. срещу заповед № РД-09-50-1643 от 23.12.2008 год. на главния архитект на Столична община.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Ч./п/ Е. К.
Г.Ч.