Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. В. А., от гр. И.д, против решение № 52 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 102/2012 г. по описа на Административен съд гр. С.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция”, гр. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. е отхвърлил жалбата на Н. В. А. против заповед № 421/15.02.2012 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция”, гр. С., с която на основание чл. 228, т. 4 вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването...