Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Н”АД срещу България, актовете и решенията на които се позовава касаторът са неотносими поради различната фактическа обстановка по настоящия казус. Р.ят въпрос за настоящия спор, по всяка доставка, е дали е доказано извършването на същата. Право на приспадане на данъчен кредит възниква само когато е налице данъчно събитие, т. е. когато има прехвърляне на право на собственост върху стоки или извършване на услугите. Наличието на данъчно събитие е предпоставка за правомерното начисляване на ДДС. Наличието на издадена фактура, редовното й осчетоводяване при страните, е релевантно, но не е достатъчно за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Както вече се посочи по-горе, доказателствената тежест за установяване на настъпилото данъчно събитие тежи върху лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, в случая и по процесните доставки – върху ревизираното лице като получател по тях. Ето защо, като е преценявал липсата или наличието на данъчни събития по доставките и е изложил мотиви в тази връзка, съдът, отграничавайки спорните от безспорните обстоятелства, е достигнал до същността на спора. Всички останали факти и обстоятелства, така както са посочени от касатора – досежно съдържанието на фактурите, осчетоводяването им, подаването на СД и др., са от значение и подлежат на преценка, но само ако се установи на първо място настъпването на данъчни събития.

Досежно доказването на настъпилите данъчни събития, касаторът се позовава в жалбата си на установена кадрова обезпеченост на доставчиците – предвид налични трудови и граждански договори, на всички събрани доказателства и на приетите експертни заключения. Доводите освен бланкетно изложени, са и несъстоятелни. По отношение доставките на стоки – горива, съдът е отчел...