Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. А. Д., чрез своята майка и законен представител В. А. Д. срещу решение №884 от 22.04.2020г. по гр. д. 5001/19г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Бул“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ал. И. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Развити са и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. Н. е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Страната е поддържала, че съдът не се е съобразил с ТР ОСНГТК № 1/18г., с което бил разширен кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Страната е интерпретирала мотивите на това решение. Разгледано е още какво включва понятието „жертва на престъпление“ според Директива №2012/29 на Европейския парламент и Съвета, като са изброени лицата, които са претърпяли вреда в резултат на смъртта на съпруг, роднини по права линия, братя и сестри и издържаните от жертвата лица.Страната е развила доводите си по съществото на спора, като е разгледала връзката между починалия и неговия внук – настоящият ищец. Посочено е, че в случая били доказани трайна емоционална връзка, болките и страданията претърпени от загубата на близкия човек. Изброена е съдебна практика. Отново е интерпретирана част от решение №1/18г. на ОС НГТК. Направен е извод, че като не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, САС се бил отклонил от практиката на ВКС и след изброяване на съдебни актове е формулирано като въпроси - 1/„Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка. 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починалия и преживелия го близък родственик“3/“Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение на самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните си изводи“. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставените втори и трети въпроси не са релевантни, поради това, че касаторът не ги е обосновал с правните изводи на въззивният съд, определили постановения правен резултат.В случая, въззивният съд като се е позовал на възприетите с т. 1 на ТР ОС НГТК разрешения е приел недоказаност на предпоставките за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Приел е в тази връзка, че от показанията на разпитаната свидетелка – баба на ищеца се установява, че детето е пристигнало в страната / роден е в Р Чехия/, когато е било на 7 месеца, а неговия дядо е починал когато той е бил на 2.5 години. От тези показания, е конкретизирал съдът, не се установява наличие на такава емоционална връзка и силна привързаност надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания. Възпроизведените от касационната жалба общи оплаквания, че съдът не бил обсъдил всички доказателства, без конкретни доводи, свързани с посочване на необсъдените доказателства от състава и тяхната рефлексия върху постановения правен резултат, също не могат да обусловят релевантност на третия въпрос. Противно на оплакванията на страната въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира. В този контекст е обсъдил и всички сочени от страната доказателства, поради което общо поставените въпроси / относими към всяко съдебно производство/ при липса на конкретика не могат да бъдат възприети като релевантни. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда направени след обсъждане на представените доказателства.

Първият поставен въпрос може да бъде възприет като релевантен по спора. Доколкото от общото изложение може да се изведе довод, че според касатора приетото по първия въпрос противоречи на ТР ОСНГТК № 1 /18г, то е налице и посочване на допълнителен критерий. Страната, обаче, не обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторът, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната му теза, е поддържал, че е установена изключителна емоционална връзка между дядо и внук, надхвърляща обичайната привързаност между двамата, като е развил разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил свидетелските показания. Съдът, обаче, с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения. Освен това, съдът позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е посочил, че за да е налице основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество - отношенията на обич и привързаност между дядо и внук. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на дядото до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички грижи, които според свидетелката е полагал дядото приживе съставляват обичайните отношения между дядо и внук и не са израз на такава дълбока връзка обосноваваща изключението, определящо ищеца като лице извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС, като в това отношение следва да се има предвид, че съдът е изследвал не привързаността на дядото към малкото дете – негов внук, а обратното болките и страданията претърпяни от внука, който е бил на 2.5 години към момента на смъртта на дядо си. Следователно, като е приел, липса на доказаност на връзка между ищеца и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внук, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС.

Съобразно изложеното от касатора по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №884 от 22.04.2020г. по гр. д. 5001/19г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: