Производството е по чл. 7, ал. 5 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Обжалвано е решение на Висшия адвокатски съвет –София №1116/26.10.2020г. на И. Г. Д., за отказ да бъде вписана в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет /ЕРЧА към ВАС/.

Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и е постановено при съществено нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да бъде вписана в ЕРЧА към ВАС.

О. В адвокатски съвет –София, редовно призован не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбоподателката е завършила висше юридическо образование по специалност “Право и Европейски науки“ в Абърдийнския университет-Великобритания и висше професионално юридическо образование в Единбургския университет на Великобритания.

От писмо на правното общество на Шотландия от 18.02.2020г. се установява, че същата ще упражнява адвокатска професия под наименовението SOLICITOR - т. е. ще може да работи като асистент на известен практикуващ адвокат, фирма с практикуващи адвокати или еквивалентна позиция в държавния сектор и членството и подлежи на подновяване всяка година, като нейните права са до 31.10.2020г. Видно от сертификат за практикуване на професията на правното общество на Шотландия от 30.05.2019г. молителката няма право да се занимава с частна професионална практика за своя сметка, а само като асистент на практикуващ адвокат.

В решението при тези данни е прието, че поради срочността на придобитите адвокатски права и прекратяване членството на Великобритания в ЕС молителката не може да се ползва от уредбата на чл. 16 ЗА и от Директива 98/5/ЕО, тъй като не упражнява постоянно адвокатска професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, поради което е отказал да я впише в Единния регистър на чуждестранните адвокати..

В жалбата си срещу решението на ВАС И. Д. сочи, че има обновен лиценз за практикуване от 01.11.2020г., който прилага, т. е. няма ограничения да упражнява професията, и неправилно лиценза от 01.11.2019г. е бил разтълкуван от ВАС като такъв с ограничения. Приложила е и становище от 17.09.2020г. на Европейската комисия, Г. Д „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МЦП“, отдел регулиране на професии, относно сключено споразумение във връзка с БРЕКЗИТ, според което всяко позоваване на държави членки в право на Съюза за времето от 01.02.2020г. до 31.12.2020г. следва да се разбира като включващо О. К. В същото становище се посочва, че властите в България са длъжни „ да приключат оценяването на вашено заявление за признаване на вашата професионална квалификация от Обединеното кралство съгласно правото на ЕС“. С оглед на така даденото разяснение жалбоподателката поддържа, че приложими се явяват Директива 98/5/ЕО, Директива 2005/36/ЕО, изменена с Директива 2013/55/ЕС, както и чл. 45 и 49 ДФЕС за признаване на професионална квалификация в държавите членки на ЕС, като държавите, които нарушават правото на ЕС в тази посока могат да бъдат и санкционирани, поради което следва да бъде вписана в ЕРЧА.

Установява се от приетия по делото сертификат от 03.11.2020г. на Съвет на общоството на юристите в Шотландия, че жалбоподателката може да упражнява професията адвокат до 31.10.2021г., като SOLICITOR, като може да работи като асистент на известен практикуващ адвокат, фирма с практикуващи адвокати или еквивалентна позиция в държавния сектор и членството и подлежи на подновяване всяка година. Представено е и удостоверение от 02.11.2020г., от което е видно, че по отношение на жалбоподателката няма наложени ограничения като адвокат.

При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 16 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) е предвидено, че само адвокат от Европейския съюз може да се установи трайно на територията на Р. Б, за да упражнява адвокатска професия след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от съответната адвокатска колегия. Следва да се съобрази и предвиденото в разпоредбата на чл. 11 ЗА, според която адвокат от Европейския съюз е гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за европейско икономическо пространство, или на К. Ш. придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави. Предвидено е, че вписването се извършва след проверка на всички законови предпоставки за придобиване на права на адвокат. Такава е и целта на Директива 98/98/ЕО - да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация.

Няма спор, че жалбоподателката е придобила качеството адвокат във Великобритания към момент, когато последната е била страна членка на ЕС, но спорно е било дали след БРЕКЗИТ последната има качество на адвокат от Европейския съюз, овластяващо я да поиска вписване в ЕРЧА по реда на чл. 16 ЗА.

Към настоящия момен съдът е длъжен да вземе предвид новонастъпилите факти, поради което не може да има съмнение, че Великобританя след 01.01.2021г. не е страна членка на ЕС, т. е. след тази дата и жалбоподателката няма качество на адвокат от Европейския съюз. Съдът следва да осъществи контрол за законосъобразност върху отказа за вписване по чл. 16 ЗА постановено преди тази дата, но не може да не отчете новонастъпилите факти, които са от значение за възможността да се извърши вписване в ЕРЧА към ВАС. В Директивата по категоричен начин е посочено, че лице, което е придобило изцяло квалификацията си в една държава-членка, може да поиска да се установи в друга държава - членка с оглед упражняване адвокатската си професия, но винаги обхванатите от настоящата директива следва да спазват задължението за вписване от компетентния орган на приемащата държава-членка с оглед той да се увери че те спазват правилата на професионалната етика, които действат в тази държава, че последиците от това вписване що се отнася до съдебен район степента и видовете съдилища, пред които адвокатите могат да упражняват професията си, са определени от приложимото към адвокатите право на приемащата държава-членка.

В случая към момента, когато тази преценка трябва да се извърши от настоящит състав на съда, жалбоподателката не е адвокат от държава –членка на ЕС. Директивата е задължителна само по отношение на дължимия резултат за държавите членки, които следва чрез норми от вътрешното право да осигурят постигането на целите, които тя поставя, а в случая това е Законът за адвокатурата, който регламентира възможността за вписване в ЕРЧА. С оглед значимостта на адвокатската професия като дейност, насочена към осъществяване на правна помощ и защита правата на гражданите, законодателят е регламентирал детайлно реда за придобиване на адвокатска правоспособност и за загубването на същата, условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да придобие качеството адвокат, правата, задълженията и отговорностите на адвоката. Действително, съгласно чл. 149, ал. 1 ЗА вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие, но тази разпоредба обаче не следва да се разглежда изолирано от чл. 3 ЗА, съгласно който адвокат и адвокат от Европейския съюз може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия, т. е. може да се направи извод, че вписването има не само удостоверително, но и конститутивно действие. То е един от правопораждащите, респ. правопогасяващите факти за качеството на адвокат, последният елемент от сложния фактически състав на придобиването или загубването на адвокатска правоспособност. Ето защо и преценката за това дали да бъде извършено вписване в ЕРЧА следва да се извърши с оглед на всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене, поради което като се има предвид, че чл. 16 ЗА и Директивата 98/5/ЕО се прилагат само за граждани ЕС, които имат правоспособност да упражнява дейност под професионалното звание „адвокат“ в държава членка, каквото качество няма жалбоподателката към настоящия момент. По смисъла на цитираната Директива „професионално звание по произход е професионалното звание в държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи това звание, преди да упражнява адвокатската професия в приемащата държава-членка, а към настоящия момент жалбоподателката не притежава професионално звание в държава –членка на ЕС, поради което вписването не може да се извърши и при действието на разпоредбата на чл. 3 от Директивата, съгласно която само „адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държава-членка, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка”.

Ето защо съставът на ВКС намира, че отказът на ВАС да я впише в ЕРЧА е законосъобразен и решението следвада се потвърди макар и по съображенията, изложени по-горе.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Висшия адвокатски съвет –София от 09.10.2020г., с което на И. Г. Д. е отказано вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати по чл. 16, ал. 1 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за да практикува адвокатска професия в Р. Б под наименованието „солистър“.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: