Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение без дата, постановено по в. гр. д.№1061/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.03.2020г. по гр. д.№19389/2019г. на Варненски районен съд, за уважаване на предявения от Р. И. Р. срещу „Енерго – П. П“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставен от касатора по материалноправен въпрос, по който е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът счита, че даването на отговор по въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона /чл. 183 ЗЗД/, както и за развитието на правото.

Ответникът по жалбата Р. И. Р., чрез процесуален представител адв.Я., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв..

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за с което е прието за установено, че Р. И. Р. не дължи на Енерго - П. П АД сумата 6315, 46 лв., представляваща стойност на служебно начислена електроенергия за минал период 21.03.2018г. - 20.03.2019г., по кл. № [ЕГН], аб. №. .., съобразно фактура № 02867345580/13.11.2019 г. за обект, находящ се в [населено място], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени съдебни разноски.

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) и че Общите условия по отношение на него са влезли в сила. С констативен протокол № 1202660/20.03.2019г. служители на ЕРП „Север“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, отчитащо електроенергията доставяна в горепосочения обект на потребление. Констатирано е, че в регистър 1.8.4 е налице показание от 32483кВтч ел. енергия. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия, е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ, в резултат на която е съставен констативен протокол № 2599/04.11.2019 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Р., в който е отразено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия по тарифа тарифа 1.8.4 от 32483кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Със становище от 12.11.2019 г., изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“ въз основа на констативния протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 21.03.2018г. - 20.03.2019г. в размер на 32483кВтч общо, по клиентския и абонатния номер, водени на Р. И. Р.. Ответното дружество е устойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало фактура № 02867345580/13.11.2019 г. за сумата от 6315, 46 лв., с получател Р. И. Р.. В заключението по изслушаната по делото СТЕ е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Минал е метрологична проверка през 2015 г., а следващата такава следва да е след 4 години. Извършено е неправомерно претарифиране с цел неотчитане на петребената ел. енергия. Съществуват данни за неправомерно софтуерно вмешателство. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел енергия е изчислена математически точно. За да даде отговор на въпроса ел. енергията натрупана в регистър 1.8.4 в размер на 32483кВтч преминала ли е през процесния електромер, вещото лице отговаря положително, като се позовава на данните в КП № 2599/04.11.2019 г. Отново съгласно данните по КП № № 2599/04.11.2019 г., че при извършено софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, вещото лице приема, че е налице неправомерно софтуертно вмешателство, в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Вещото лице поддържа, че количеството ел. енергия от 32483кВтч не е от редовен отчет. Опирайки се на становище за начисление на ел. енергия от 12.11.2019г. и това, че сумата за доплащане е изчислена съгласно „прочетена“ информация в регистър 1.8.4, вещото лице прави извод, че извършените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни, но за периодите и натрупаното количество ел. енергия за тях, посочени в становището.

Въззивният съд е приел, че при липсата на процедулни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/ред. ДВ, бр. 38 от 2018г./, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Изложил е съображения, че е невъзможно само чрез общите на ГПК доказателствени следстава да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните от абонаните количества ел. енергия. Посочиле, че без правно значение в случая е това, че данните по тарифа 1.8.4., при които е монтиран процесният електромер на 04.05.2017г. са нулеви. Изложил е мотиви и че посоченото от дружеството основание за дължимостта на сумата - чл. 183 ЗЗД, не е установено с надлежни доказателства. Вещото лице по изслушаната СИЕ е посочила, че сумата от 6315, 46 лв. е математически вярно изчислена, но за показаните в становището от 12.11.2019 г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от ДКЕВР за дневна, нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение, доколкото разрешението по поставения от касатора въпрос: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“, който е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., и решение №21 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение без дата, постановено по в. гр. д. № 1061/2020 г. на Окръжен съд - Варна.

УКАЗВА на касатора Енерго - П. П АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 126, 31 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: