№ 97

София, 09.03.2021г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 3799 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

С въззивно решение № 4562/27.07.2020 г. по гр. д. № 9853/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 343600 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 63794/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от ищците срещу ответниците И. Р. Ц., Н. П. В. и О. Т. В. отрицателни установителни искове, че те не са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в [населено място], район „П.“, м. „Д.“, с площ 8 дка, с трайно предназначение земеделска земя - нива.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Ц. С. като пълномощник на Н. П. В.. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формално е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия въпрос, което не е обосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил следния процесуалноправен въпрос: „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните доводи и въз основа на тях да направи своите правни изводи и да постанови решение или въззивният съд има право да реши спора по същество по ненаведени от страните оплаквания, нито в исковата молба, нито...