О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 76

гр. София, 09 март 2021 г.

В. К. С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, частно гр. дело № 549 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК – по частна касационна жалба с вх. № 301700/14.12.2020 г., подадена от Д. А. В., в качеството му на баща и представител по закон на малолетната Д. Д. В., чрез процесуалния пълномощник адв. И. Ю., срещу определение № 264519/18.11.2020 г., постановено по частно гр. дело № 12232/2020 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение са обезсилени първоинстанционното определение № 20222295/12.10.2020 г. по гр. дело № 16809/2020 г. на Софийския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявената от името на малолетната жалбоподателка Д. В., молба за защита от домашно насилие по ЗЗДН, чрез спиране на изпълнението по изп. дело №. ..., и издадената обезпечителна заповед от 12.10.2020 г.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в обезпечителното производство, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, е и постановеното в случая от СГС, с което е обезсилено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение. Така постановеното въззивно определение нито е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито с него е разрешен спор по същество в рамките на самостоятелно съдебно производство, т. е. – не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС и с тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС; в същия смисъл е и константната практика на ВКС (например – определение № 180/22.04.2013 г. по частно гр. дело № 1891/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 98/07.02.2012 г. по частно гр. дело № 24/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 305/03.05.2012 г. по частно гр. дело № 241/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 545/19.07.2013 г. по частно търг. дело № 2644/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 219/13.07.2015 г. по частно гр. дело № 1847/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 592/27.10.2014 г. по частно гр. дело № 4421/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 58/03.02.2015 г. по частно гр. дело № 230/2015 г. на І-во гр. отд. на ВКС, определение № 218/13.07.2015 г. по частно гр. дело № 3523/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 40/09.02.2016 г. по частно гр. дело № 106/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС и пр.).

Отделно от горното, предвид спецификата на настоящия случай, че обезпечителното производство (макар и процесуално недопустимо, както е приел и въззивният съд) се е развило в рамките на производство по спорна съдебна администрация по ЗЗДН, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН второинстанционното решение на окръжния съд е окончателно, респ. – същото не подлежи на касационно обжалване. От това следва, че и съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението на въззивния съд по частната жалба срещу първоинстанционното определение относно обезпечението, също не подлежи на касационно обжалване, дори и да попадаше в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.

Предвид горното, подадената срещу неподлежащото на обжалване въззивно определение, частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК малолетната жалбоподателка Д. В. дължи и следва да бъде осъдена да заплати, чрез представителя си по закон Д. В., на ответницата Ж. С., претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция, в размер 300 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 301700/14.12.2020 г., подадена от Д. А. В., в качеството му на баща и представител по закон на малолетната Д. Д. В., чрез процесуалния пълномощник адв. И. Ю., срещу определение № 264519/18.11.2020 г., постановено по частно гр. дело № 12232/2020 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 549/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА Д. Д. В. с ЕГН [ЕГН] да заплати, чрез представителя си по закон Д. А. В. с ЕГН [ЕГН], на Ж. Д. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 лв. (триста лева) – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: