О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 90

гр. София, 05.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 2955 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ш. М. и Н. С. М., чрез адвокат И. Г. от АК - П., срещу частите от въззивно Решение № 417 от 01.04.2020 г. по в. гр. д.№ 697/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с които е отменено решение № 44 от 31.01.2019 г. по гр. д.№ 2236/2017 г. на Районен съд – Асеновград и вместо това е постановено осъждането на С. Ш. М. и Н. С. М. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на М. Р. М., Ш. Б. М. и Б. Б. Д. да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ първи жилищен етаж в сградата с идентификатор **** по КККР на [населено място], като премахнат незаконно построена тераса с размери 3, 30 м. х 8, 90 м. на нивото на втория жилищен етаж на жилищната сграда с идентификатор *** и незаконно построена баня и тоалетна в западната част на собствения им самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ втория жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор **** и разположена над помещение на ищците на първия жилищен етаж, което според архитектурния проект на сградата следва да е спалня, а в действителност се използва от тях като кухня, както и са отхвърлени исковете на С. Ш. М. и Н. С. М. против Б. Ш. М., починал в хода на процеса и заместен от наследниците му М. Р. М., Ш. Б. М. и Б. Б. Д. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на незаконно увеличената дълбочина на терасата в североизточната част на собствения на ответниците самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ първи жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], до размера на дълбочината по проект, ведно с незаконно изградената кухня под тази тераса, на незаконно изградената на нивото на плочата в южната част на първи жилищен етаж стълбищна площадка, както и незаконно изградената стълба към нивото на двора, както и на остатъците от незаконно строителство, находящи се в южната част от имота – тухлен зид с колони с площ 0, 9 кв. м. и размери 3 м. х 0, 30 м.; стена от бетон и тухла с площ 0, 9 кв. м. и размери 3 м. х 0, 30 м.; ивични основи с площ 2, 7 кв. м. и размери 9 м. х 0, 30 м.; каменни отломки с площ 4 кв. м.; каменна стена с бетонна шапка с площ 0, 9 кв. м. и размери 3 м. х 0, 30 м.

Ответниците по касационната жалба М. Р. М., Ш. Б. М. и Б. Б. Д. са подали писмен отговор чрез адвокат В. К. от АК - П., като възразяват, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че починалият в хода на въззивното производство Б. Ш. М. (ищец по първоначалния и ответник по насрещния иск, заместен от наследниците му: съпругата М. Р. М. и децата Ш. Б. М. и Б. Б. Д.) е придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор *****, представляващ първи жилищен етаж от жилищната сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, както и съответната идеална част от поземления имот, а С. Ш. М. и Н. С. М. (ответници по първоначалния и ищци по насрещния иск) са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на самостоятелен обект с идентификатор *****, представляващ втория жилищен етаж от същата жилищна сграда, като С. Ш. М. е собственик и на съответната идеална част от поземления имот. Произнасяйки се по първоначалния иск за премахване на незаконно построена тераса на нивото на втория жилищен етаж на жилищната сграда с идентификатор ****, съдът е възприел заключенията на съдебно-техническите експертизи, съгласно които ответниците са изградили без строителни книжа тераса с размери 3, 30 м. х 8, 90 м. Терасата засенчва и пречи на нормалното ослънчаване и осветеността на двете западни стаи на ищците, разположени под нея. Прието е, че терасата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваното от тях жилище, тъй като препятства достъпа на дневна светлина и влошава условията на живот в него, предвид което е уважена претенцията за премахването й. Относно първоначалния иск за премахване на незаконно построена баня и тоалетна на втория жилищен етаж също са кредитирани заключенията на съдебно-техническите експертизи, съгласно които за така изграденото няма строителни книжа, както и е налице отклонение от одобрените проекти за жилищната сграда. Процесната баня и тоалетна е разположена над помещение на ищците, което според архитектурния проект на сградата следва да е спалня, а в действителност се използва от тях като кухня. Така извършеното преустройство е в противоречие с чл. 40, ал. 2 ЗУТ, съгласно която разпоредба санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня и над килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. С оглед естеството на допуснатото нарушение (на строителни и санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение) и при позоваване на т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че с извършването му се пречи на ищците, в качеството им на собственици на имота, разположен под този на ответниците, да упражняват правото си на собственост в пълен обем, без да е необходимо нарочното доказване на това обстоятелство. Така е обосновано уважаването и на тази претенция. Като ирелевантни са определени доводите на ответниците, че посоченото разположение на банята и тоалетната им е заради промененото при строителството на сградата изграждане на стълбището спрямо това по проект, водещо до промяна на входа за етажа им. Обстоятелството, че стълбището е развито в обратна посока само по себе си не съставлява основание за нарушение на императивни санитарно-хигиенни правила, каквото е това на чл. 40, ал. 2 ЗУТ. В тази връзка са съобразени разясненията на вещото лице арх. Х., че е технически възможно ответниците да предприемат действия, за да съобразят входа на жилището си и разположението на помещенията в него с това по архитектурния проект и при спазване на чл. 40, ал. 2 ЗУТ.

Произнасяйки се по насрещните искове, въззивният съд е приел на първо място, че през 2006 г. в североизточната част на жилището си на първия жилищен етаж Б. Ш. М. – първоначален ответник по насрещния иск, е разширил дълбочината на предвидената по проекта на сградата тераса, като под нея е изградил помещение - кухня, свързано с ползваната от него част от приземния етаж. В насрещната искова молба искането за премахване на незаконното разширение на терасата и на изградената под нея кухня е мотивирано с доводи, че С. Ш. М. и Н. С. М. не могат да ползват частта от поземления имот, разположена под терасата, върху която е изградена кухнята, както и че от кухнята се излъчват миризми. Доводът, че не може да се ползва усвоената под терасата част от поземления имот, са преценени като неоснователни по съображенията, с които окръжният съд е отхвърлил като неоснователен първоначалния иск на Б. Ш. М. за премахване на построените от С. Ш. М. и Н. С. М. два гаража, а именно: изградилият кухнята Б. Ш. М. е съсобственик на имота, а само по себе си изграждането на постройка от един съсобственик в съсобствения имот не пречи на останалите съсобственици да го ползват, а следва да се отчете при извършване на разпределение на ползването на терена. По делото нито се твърди, нито се установява ищците по насрещния иск да са ползвали по някакъв начин частта от поземления имот под терасата на първия жилищен етаж. Посочената част е непосредствено до частта от приземния етаж, ползвана от ответниците по насрещния иск. Що се отнася до доводите за идващите от кухнята миризми, то те също са преценени като неоснователни, тъй като, видно от приложения по делото архитектурен проект на сградата и заключенията на вещите лица, кухните на първия и втория жилищни етажи е следвало да бъдат именно в помещението, от което се излиза на процесната тераса, т. е. по проект е заложено именно в тази част от сградата да са кухните и съответно – отделяните от тях аромати. Ето защо не е прието, че ползвайки кухня на приземния етаж, вместо на първия жилищен етаж, ответниците по насрещния иск създават пречки на ищците да ползват имота си, по-големи от обикновените. Отчетен е и фактът, че на самата тераса на втория жилищен етаж ищците по насрещния иск са изградили тоалетна, която също съставлява източник на миризми. По тези съображения е отхвърлена претенцията за премахване на незаконно увеличената дълбочина на терасата в североизточната част на собствения на ответниците по насрещния иск първи жилищен етаж, ведно с незаконно изградената кухня под тази тераса.

На следващо място, насрещният иск за премахване на незаконно изградената на нивото на плочата в южната част на първи жилищен етаж стълбищна площадка, както и незаконно изградената стълба към нивото на двора е приет за неоснователен и е отхвърлен по следните съображения: Несъмнено стълбищната площадка и стълбата са изградени от Б. Ш. М. без строителни книжа. Според одобрения проект на жилищната сграда е предвидено в жилищата на двата жилищни етажа да се влиза през вътрешно стълбище. Последното, обаче, не е изпълнено съгласно проекта и поради това в жилищата и на двата жилищни етажа е невъзможно да се влиза на предвиденото по проекта място. Към настоящия момент незаконно изграденото от Б. Ш. М. външно стълбище е единственият начин за достъп до жилището на първия жилищен етаж. Първоначално е имало общ вход и общо стълбище за двата етажа, но то е разделено по съгласие на страните (за да имат отделни входове), след постигане на което Б. Ш. М. е направил външното стълбище за етажа и входа от това стълбище. Въззивният съд е формирал извод, че външното стълбище, чието премахване се иска, е изградено със съгласието на ищците по насрещния иск (по споразумение с Б. Ш. М.), за да може двата жилищни етажа да имат отделни входове, поради което претенцията за премахването му е неоснователна. Освен това по делото не е установено стълбището да пречи по някакъв начин на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището и поземления имот. В насрещната искова молба те са изложили твърдения, че ползват като дневна помещение на приземния етаж с прозорец, покрай който минават слизащите от стълбището и това е свързано с шум и неудобство от надничането в стаята им. Твърденията са определени като неоснователни, тъй като от една страна, приземният етаж и помещенията в него не са предвидени за жилищни нужди, независимо че се ползват за такива, а от друга – даже и външното стълбище да бъде премахнато и да се изгради предвиденият по проект общ вход за двата жилищни етажа, то ползването на същия отново ще бъде свързано с преминаване покрай прозореца на помещението на приземния етаж, ползвано от ответниците.

По насрещния иск за премахване на остатъците от незаконно строителство, находящи се в южната част от имота: Незаконните постройки са били изградени, а впоследствие (след издадени заповеди за премахване) - премахнати от Б. Ш. М.. Въззивният съд е приел, че по отношение на останките предявеният иск не може да бъде уважен, тъй като не се установява извършване на неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост. Поземленият имот е съсобствен, като между съсобствениците не е извършено разпределение на ползването му. Следователно всеки съсобственик, включително първоначалният ответник по насрещния иск и наследниците му, имат право да го ползват, включително като изграждат и премахват изградени от тях сгради. От заключението на приетата пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза е установено, че в имота, освен остатъците от разрушени сгради, чието премахване се иска, има и други стопански пристройки (зайчарник с бетонов навес и клетки без зайци в източната част от имота, действащ кокошкарник в западната му част), както и множество разхвърляни вещи, за които по делото няма данни от кого се ползват и на кого принадлежат. При това положение не може да бъде направен извод, че за ищците по насрещния иск са налице пречки да упражняват правото си на собственост. В случай, че между страните бъде извършено разпределение на ползването и на всеки съсобственик се предостави за ползване реална част от него, то той би разполагал с възможността да иска премахване на намиращи се в тази част и пречещи му да упражнява правото си на собственост остатъци от постройки, съоръжения или движими вещи, изградени или принадлежащи на другия съсобственик. При липсата на извършено разпределение на ползването всеки от съсобствениците следва да търпи ограниченията на правото на собственост, произтичащи от съпритежаването на това право заедно с други лица. Доводът на ищците, че предвид наличието на остатъци от строителство не можели да ползват единия от гаражите си с вход откъм самия имот, е намерен за неоснователен. По делото е установено, че независимо, че по проект е предвидено посоченият гараж да е с вход откъм поземления имот, то, предвид денивелацията на терена и височината на гаража в частта му, където е следвало да бъде гаражната врата, достъп до него с автомобил към настоящия момент е невъзможен; същият няма гаражна врата и се ползва като склад. Ето защо, даже и да бъдат премахнати наличните в имота в близост до улицата каменни отломки, то ищците по насрещния иск не биха могли да го ползват за паркиране на лек автомобил.

В касационната жалба са изложени оплаквания, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, необоснованост и противоречие с практиката на ВКС.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1. „Допустимо ли е на основание чл. 109 ЗС да бъде постановено решение за премахване на тераса, след като в производството не е доказано по категоричен начин същата да създава каквито и да е неудобства за ищеца”;

2. „В случай, че не са спазени проектите за разпределение на помещенията в апартаментите на ищеца и ответника, допустимо ли е да се постанови решение по чл. 109 ЗС за премахване на баня и тоалетна от единия апартамент с мотив, че пречи на ползването на другия апартамент, като разпределението на помещенията във втория също не е спазено и към момента на постановяване на решението в същия протича ремонт, който не може да даде отговор какво ще бъде разпределението след него”;

3. „След като за незаконен строеж е постановено същият да бъде премахнат, а той не е премахнат изцяло и са налице все още строителни останки, за които е установено по безспорен начин, че пречат на ищеца, допустимо ли е да бъде отхвърлен иска му с правно основание чл. 109 ЗС по отношение на тези остатъци от строеж”

4. „Само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл. 109 ЗС или поддържането на противоправно състояние в съсобствения имот също представлява елемент от фактическия състав на негаторния иск и не е ли предмет на защита с този иск всяко смущаване на правото на собственост”;

5. „Допустимо ли е съдът да обоснове решението си по претенция, като коментира само част от възраженията на едната страна и изключва възраженията на другата страна”.

Относно първия и втория въпроси се твърди разрешаването им в противоречие с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК; само относно първия въпрос - противоречие и с Решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д.№ 623/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., а относно втория - противоречие и с Определение № 1261 от 27.12.2011 г. по гр. д.№ 896/2011 г. на ВКС, І г. о. във връзка с Решение № 18 от 31.03.2011 г. по в. гр. д.№ 8/2011 г. на АС – Бургас; относно третия въпрос се твърди противоречие с ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д.№ 10/1984 г. на ВС, ОСГК, а относно петия – основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал въпрос, относим за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда. В случая формулираните в изложението въпроси №№ 1 - 3 не кореспондират с решаващите изводи на въззивното решение, поради което не удовлетворяват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите свидетелстват и са аргументирани с несъгласието на касаторите с изводите, направени от въззивния съд въз основа анализа на събраните по делото доказателства (че не било доказано терасата да създава неудобства за ищеца; че съществува и е релевантна за спора неяснота за бъдещото разпределение на помещенията на първия жилищен етаж; че било доказано „по безспорен начин”, че строителните останки пречат на ищеца по насрещния иск). С начина на формиране на изводите по фактите е обосновано поставянето и на петия въпрос. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., обаче, в етапа на селектиране на касационните жалби съдът не разполага с правомощие да извършва преоценка на събраните по делото доказателства, респ. да се произнася по съответствието между формираните изводи по релевантните за спора факти и произтичащите от събраните по делото доказателства. Ето защо въпроси №№ 1, 2, 3 и 5 не обективират обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, с оглед което е безпредметно да се обсъжда дали е доказано наличието на някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК във връзка с който и да е от тях. Във връзка с въпрос № 4 пък не е посочено на базата на какво според касаторите е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Независимо от отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК ВКС служебно извършва проверка за евентуална нищожност или недопустимост, както и за очевидна неправилност на въззивния акт. Доводи за наличието на някой от първите два вида пороци не са заявени и служебната проверка не сочи на вероятност за такива. Не е налице и „очевидна неправилност”, защото въззивното решение е съобразено със задължителните разяснения на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които искът по чл. 109 ЗС, макар и такъв за защита на правото на собственост, има за предмет наличието на действия или бездействия от страна на ответника по иска, с които се ограничава, пречи или нарушава възможността носителят на правото на собственост на конкретен недвижим имот да упражнява това своето право в пълен обем. За уважаването на този иск е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като пример в тази връзка са посочени случаите, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми (каквато по своя характер е нормата на чл. 40, ал. 2 ЗУТ), които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Изводи за наличието на пречки за ползването на жилището на настоящите ответници по касация, надвишаващи по-големите от обичайното, са формирани във връзка с постановеното премахване на незаконно построените тераса, баня и тоалетна за втория жилищен етаж, а отхвърлянето на претенциите по насрещната искова молба е обосновано с извода за отсъствието на пречки от такъв характер, като въззивният съд е формирал правните си изводи в съответствие с изискванията по т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Съобразени с практиката на ВКС по негаторните искове са и становищата, че макар и незаконен, строежът в съсобствен имот не съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, когато е извършен по съгласие на съсобствениците, както и когато не пречи на останалите съсобственици да ползват имота, както и че при отсъствие на извършено разпределение на ползването, всеки от съсобствениците следва да търпи ограниченията на правото на собственост, произтичащи от съпритежаването на това право заедно с други лица. Съответствието между въззивния акт и практиката на ВКС (задължителна и каузална) изключва възможност за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 1 100 лева – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 6708 от 09.09.2020 г. (л. 50).

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 417 от 01.04.2020 г. по в. гр. д.№ 697/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА С. Ш. М. и Н. С. М. ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Р. М., Ш. Б. М. и Б. Б. Д. сумата 1 100 (хиляда и сто) лева - разноски за защитата им пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: