Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . при секретар С. Т. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяТ. Р. по адм. дело № 7663/2021 Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет чрез неговия пълномощник срещу решение №3158/17.05.2021 г. по адм. д. №1444/2020 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба - Б. С. Г. АД чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция, взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. С. Г. АД решение № 550/25.07.2019 г. по протокол № 80/25.07.2019 г. на Столичния общински съвет / СОС/, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж. к.“Дружба I – III“ и местност „Дружба 2-I част“, в частта, с която е одобрен план за регулация /ПР/ и план за застрояване /ПЗ/ относно УПИ VI-1020, за който се отрежда нов УПИ VII-1020, представлващ имот с идентификатор 68134.1505.2020.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

По текстовата част на обжалвания план се запазва съществуващото застрояване в УПИ VI-1020, но според графиката на обжалвания план е предвидено ново застрояване, което е идентично само по хоризонтални очертания и плътност на съществуващото застрояване. Обжалваният план не само променя номера на УПИ, без да променя регулационните граници, но променя и отреждането му от търговски комплекс на за офиси, което е извършено без съгласие на собственика на имота. Плътността на съществуващото застрояване е 84.5 % е в разрез с допустимите 40 % по ОУП от 2009 г. Нарушен е чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като предвиждането не е най-целесъобразното.

Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци при следните съображения:

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е, че с оспореното решение се цели преструктуриране на жилищния комплекс, осигуряване на пълното запазване на зелените площи, както и обособяване на урегулирани поземлени имоти с предназначение за озеленяване за постигане на необподимия минимум озелени площи. От заключението на вещото лице е видно, че имотът съгласно ОУП -Столична община се отнася към устройствена зона Жк-жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Според заключението на вещото лице действащият план за УПИ VI-1020 е от 2003 г., предвиден за 3-етажно застрояване, като новосъзнаният с този план УПИ VI-1020 няма посочено отреждане нито в графичната, нито в текстовата част. По плана от 2001 отреждането на целия кв. 1 е за Ожс, търговия, гаражи и озеленяване. При справка на вещото лице на сайт на общината е видно, че е отразено отреждане за търговски комплекс. Такъв е и посочения в кадастралната карта, одобрена през 2012 г. траен начин на фактическо ползване на имот с идентификатор 68134.1505.2020. На място е реализирано строителство на базар-17 магазина, вътрешен двор с общ санитарен възел и кафе аперетив на две нива с обща застроена площ от 468.79 кв. м, а по скица от кадастралната карта-501 кв. м., но е посочено едноетажно застрояване. Сградата е законно изградена и въведена в експлоатация през 2004 г., тоест преди одобряването на ОУП през 2009 г. Плътността на съществуващото застрояване е 84.5 % по действащия план от 2003 г., свободната дворна площ е 15, 5 % /или 92 кв м/, кинт 0.84. По новия обжалван план нов УПИ VII-1020 е вече с отреждане за офиси, като предвиденото застрояване е за нова едноетажна сграда. В този смисъл настоящата инстанция споделя аргументите на решаващия съд, че е налице разминаване на текстовата и графичната част в обжалвания план досежно процесния имот. От една страна в текстовата част се запазва съществуващото застрояване в УПИ VI-1020, а според графичната част е предвидено ново застрояване, което е идентично на съществуващото само по външни хоризонтални очертания и плътност. В разглеждания аспект вещото лице пояснява, че вместо съществуващия търговски комплекс се предвиждат нови офиси на 1 /един/ етаж, като се запазват само хоризонтални очертания и плътност. Този факт според вещото лице автоматично прави оспорения план в обжалваната му част погрешен, защото се предлага задължителна линия на застроявяне при нарушаване допустимата плътност на застрояване по ОУП от 40 %. Всъщност дружеството жалбоподател е депозирало мотивирано предложение, според което се отказва от съществуващото застрояване, като претендира ново застрояване в имота с нова сграда с подземни гаражи и задължителни линии на застрояване при плътност от 40 %, колкото е предвидената такава по ОУП. Спрямо установените факти настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон:

Налице е противоречие между диспозитива на обжалвания план и графичната част на плана относно процесния имот-според текстовата част съществуващото застрояване се запазва, а според графичната част се променя отреждането и номера на урегулирания поземлен имот - нов УПИ VII-1020 -за офиси при промяна на етажността на 1 етаж и предвидена за застрояване изцяло нова сграда. Поради това изводът на съда, че не е възможно да се установи точната воля на органа-да запази застрояването или предвиди ново застрояване, е порок, който е достатъчен за материалната незаконосъобразност на оспорения акт досежно процесния имот. Освен това съществуващото застрояване в имота при неяснотата за неговото запазване или не, надхвърля допустимата предвидена по ОУП. Не става ясно и какво налага промяна на отреждането на имота за офиси, което е сторено без съгласието на собственика на имота и при налично законно извършено застрояване в същия. Настоящата инстанция споделя и доводите на решащия съд, че е нарушен принципа на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като е възможно предвиждането на по-целесъобразен вариант на застрояване на имота, на което сочи и депозираното мотивирано предложение, преценено от вещото лице като по-удачно застрояване и при спазване на допустимата по ОУП за конкретната устройствена зона плътност на застрояване. На последно място съответен на материалния закон е и изводът на съда за нарушението на принципа за съразмерност по чл. 6, ал.1 от АПК, доколкото органът не е упражнил правата си разумно, добросъвестно и справедливо, а правата и интересите на собственика са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото и не са приложени по-благоприятни за него и за обществото възможности.

Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани и не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3158/17.05.2021 г. по адм. д. №1444/2020 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ А. А. п/ Мартин Аврамов