Съдебното производство по чл. 233 и сл. от ЗМВР е образувано по жалба на М. А. М. от гр. Д. против заповед № К-3837/07.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи като излага доводи, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответства на целта на закона.
Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд - ІІІ отделение в настоящия съдебен състав приема, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срок, е неоснователна.
С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение като началник на РУ - Провадия при ОД-Варна, категория "В". Наказанието е наложено за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина като е използвал служебното си положение за лична облага като е ползвал предоставени от общини Провадия и Дългопол мобилни телефони, за лични нужди, чиито разходи са изплащани от общините, като деянията са квалифицирани за несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № Із-2013/08.11.2006 г., като деянията са извършени през месеците от май до декември 2009 г.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материално правните разпоредби и административно производствените правила и е в съответствие с целта на закона.
Заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му от ЗМВР компетентност...