Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. П. против решение № 708 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 705/2012 г. по описа на Административен съд гр. П.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост– отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена.

Ответникът – И. В. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 2167/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която на И. В. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

За да постанови този резултат Административен съд гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Неправилен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но този извод не се отразява върху крайното заключение на съда за незаконосъобразност на административния акт.

Законосъобразен е изводът на...