Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. К. Х. от гр. Н. П. срещу решение № 40 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 62/2012 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 110А/13.02.2012 г. на началник на РУ "Полиция" гр. Н. пазар. Със същата заповед на жалбоподателя е отнето свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171 т. 1 б.„б” от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца. Ответната страна е представила писмен отговор.

Прокурорътдава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил,

че с акт за установяване на административно нарушение е установено, че на 11.02.2012 г. в гр. Н. пазар жалбоподателят е управлявал МПС с алкохол в кръвта 1.57 промила, чрез техническо средство, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, което той е отказал да изпълни.

Установил е, че компетентния административен орган се е позовал основно на констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение, съставен преди издаване на заповедта и надлежно връчен на жалбоподателя, приложил е писмени показания на свидетели, присъствали при установяване на нарушението, с дата от 11.02.2012 г. на която е констатирано нарушението, осъществено от жалбоподателя, като и на приложения протокол за предупреждение от 11.02.2012 г. и докладна записка от 11.02.2012 г., поради което възражението за нарушение на чл. 35 и чл. 36 и чл. 44 от АПК за неоснователно.

Прието е,...