Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.К от [населено място] срещу решение № 2046 от 01 декември 2017 год., постановено по адм. дело № 1600/2017 год., по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 251з-1324 от 06 април 2017 год., издадена от началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР гр. Б..

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основнаия по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски за настоящата касационна инстанция.

Ответникът – Началникът на отдел „Разследване“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас не изпраща представители не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране на съда с жалба против индивидуален административен акт от лице, за което същият има неблагоприятни последици, при което същото е валидно и допустимо.

Производството пред Административен съд Бургас е образувано въз основа на жалба на инспектор Г.К – разследващ полицай в отдел „Разследване“ ОД на МВР гр. Б., с работно място гр. Н., против заповед № УРИ 251з-1324 от 06 април 2017 год., издадена от началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР гр. Б., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия закон и чл. 200, ал. 1,...