Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 1760/20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 689/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Първата касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – Пловдив, (ОД на МВР) чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт И.П, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която ОД на МВР – Пловдив е осъдено да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди и съдебно – деловодни разноски в размер на 25, 50 лв. или евентуално намаляване на присъдения размер на обезщетението. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК Претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от Й.Т, чрез процесуалния му представител адв.. Д против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 500 лв. до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер на претендираното обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът Й.Т не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира,...