Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на М.Т срещу решение № 205 от 21.05.2018г. постановено по административно дело № 133/2018г. по описа на Административен съд /АС/ Перник.
В жалбата си касаторът излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че има издадена заповед да управлява автомобил с регистрационен номер РК 7160 АС – Заповед № 1015/16.08.2011г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Перник. Сочи, че тази заповед не е била оспорена от ответника, не е отменяна или изменяна. Сочи, че няма данни М.Т да се е запознал с Вътрешните правила за организация и експлоатация, материално – техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на Министерство на вътрешните работи /Вътрешни правила/, утвърдени със Заповед № Iз-305/21.02.2014г. на министъра на вътрешните работи, поради което не може да се наложи наказанието по чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което обжалваната заповед да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.
Ответникът по касация – директорът на ОДМВР – Перник оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Иска касационната жалба да се отхвърли, а оспореното решение да се потвърди.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М.Т срещу Заповед № 313з-202/30.01.2018г. на директора на ОДМВР – Перник, с която на Тасков е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Като доказателства по делото съдът е събрал Докладна записка рег. № 1920р-12268/12.11.2017г., Заповед № 313з-2131/14.11.2017г. на директора на ОДМВР, Предложение рег. № 313р-14807/12.12.2017г., Протокол от 05.01.2018г., Сведение рег. № 1920р-333812.01.2018г., Справка рег. № 313р-751/15.01.2018г., АУАН 0354847/12.11.2017г., НП № 1-1158-005846/28.12.2017г., покана рег. № 313р-804/16.01.2018г., Протокол рег. № 313р-927/18.01.2018г., Становище рег. № 313р-1349/29.01.2018г., типова длъжностна характеристика за длъжността „Началник на районно управление при ОДМВР“, Вътрешните правила, Заповед рег. № 1015/16.08.2011г., Заповед № 33/12.01.2015г., заповед № 313з-771/06.06.2016г., Заповед № 313з-1974/07.09.2016г. Установил е, че М.Т към датата на извършване на нарушението е заемал длъжността началник на Първо районно управление /РУ/ Перник при ОДМВР - Перник. На 12.11.2017г., в 10:10 часа във връзка с изпълнение на служебни задължения, при управление на служебен автомобил „О. А“, рег. [рег. номер на МПС] в гр. П., на ул. „Ю. Г“ в посока на движението от кв. „Димова махала“ към кв. „Мошино“ се е движил с разрешената скорост от 50 км. ч., като след бензиностанция „Шел“, при навлизане в десен завой е изгубил управлението на автомобила и се е блъснал в странична еластична ограда, при което е реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с материални щети, без да пострадат други участници в движението и лица. Посочил е, че преди издаване на заповедта е установено, че в ОДМВР - Перник няма издадена заповед за възлагане на управлението на лек автомобил „О. А“, рег. [рег. номер МПС], на главен инспектор М.Т. За да отхвърли жалбата съдът е развил съображения, че оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закана, постановена е в съответствие с процесуалните правила. Съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е доказал извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложил дисциплинарно наказание. Решението е правилно.
Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Спорният въпрос по делото се свежда до това имал ли е касатора издадена заповед за управление на служебен автомобил „О. А“, рег. [рег. номер на МПС], Пред първата инстанция същият е представил Заповед № 1015/16.08.2011г. за възлагане и управление на служебен автомобил, от която е видно, че на М.Т в качеството му на оперативен работник /ОР/ в група 01, сектор Криминална полиция /КП/, е възложено управлението на автомобили „О. А“ с рег. [рег. номер на МПС] и „О. А“ с рег. [рег. номер на МПС] числящи се на Първо РУ Перник, която действително не е оспорена от ответника. Правилно първоинстанционният съд след като е установил каква длъжност е заемал жалбоподателят, настоящ касатор, към датата на издаване на процесната заповед – началник на Първо РУ - Перник при ОДМВР – Перник, е приел, че по отношение на Тасков не е издавана заповед за възлагане управлението на служебен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представената заповед и изложените доводи. Заповедта, на която се позовава касаторът е издадена през 2011г., когато същият е заемал друга длъжност в системата на МВР. След заемането на новата длъжност са издадени други заповеди, възлагащи на Тасков управлението на конкретни автомобили, сред които не е автомобил с рег. [рег. номер на МПС], поради което същият вече не е бил оправомощен да управлява автомобил с рег. [рег. номер на МПС] .
Неоснователни са доводите, че касатора не е запознаван с Вътрешните правила, поради което не може да се приеме, че има пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. С оглед заеманата от него длъжност и предвиденото в длъжностната му характеристика, същият е бил длъжен да е запознат с тези правила по силата на служебното си положение. Изложените в тази връзка от първоинстанционния съд съображения са правилни. С оглед констатираното нарушение, правилно същото е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР - Дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Съгласно посочените като несъобразени разпоредби на чл. 234, ал. 1 и ал. 4 от Вътрешните правила управлението на техниката се извършва от водачи, които имат издадена заповед за възлагане на управление. Служителите, които нямат издадена заповед за възлагане на управление, нямат право да заемат мястото на водача, независимо от това, че имат съответната правоспособност. Касаторът е имал издадени заповеди, както се посочи по-горе, след заемането на длъжността началник на Първо РУП Перник, с които му е възложено управлението на други автомобили, а не на процесния. Тасков е следвало да бъде запознат с издадените Вътрешни правила, в качеството си на началник на Първо РУП.
Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения. Обсъдени са всички релевантни за спора факти, вкл. представената от Т. З № 1015/16.08.2011г. Необсъждането на всички доводи на жалбоподателя не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като те не оказват влияние върху правилността на решението. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е законосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205 от 21.05.2018г. постановено по административно дело № 133/2018г. по описа на Административен съд - Перник. Решението е окончателно.