Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.Н, с адрес в [населено място], срещу решение №815/12.02.2018 г. по адм. дело №3776/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №68/17.02.2017 г. по преписка №52/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му включително и в частта за разноските, отмяната на решение на КЗД и установяване, че чл. 4 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) е дискриминационен.

Ответниците по касационна жалба - КЗД и Министерски съвет, не взимат становище.

Ответникът по касационна жалба - министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила.

Ответникът по касационна жалба - министърът на финансите, чрез процесуален представител в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, ВАС, пето отделение взе предвид следното:

За да постанови обжалваното съдебно решение, АССГ е приел за установено, че с оспореното пред него от Николова решение на КЗД е установено, че разпоредбата на чл. 4 от ЗСПД, с която е регламентирано, че "право на семейни помощи по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 6 и ал. 3, т. 1 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на...