Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.И от [населено място], чрез адв.. С, против заповед № 8121К-5496/21.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) - поради отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта с всички законни последици от това. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
С решение № 13525 от 12.12.2016г., постановено по адм. дело № 13286/2015 на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлена жалбата на Г.И от [населено място] срещу заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение, поради отказ да заеме друга длъжност, предложена му в резултат на установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Решението е отменено с решение № 6659/29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1434/2017 г. на петчленен състав на ВАС, и вместо него е постановена отмяна на заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
На основание влезлия в сила съдебен акт жалбоподателят е подал заявление рег. № 812100-11876 от 07.06.2017 г. (лист 11 от делото) за възстановяване на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение или за назначаването му на друга, равностойна длъжност, считано от същата дата.
Във връзка със заявлението директорът на дирекция „Човешки ресурси“ при Министерство на вътрешните работи е изпратил запитване рег. № 8121р-13091/13.06.2017 г. (лист 33) и рег. № 8121р-13167/14.06.2017 г. (лист 35), до директора на ОД на МВР – Ловеч и до ръководителите на ГДБОП, ГДНП, ГДГП, СДВР, ОДМВР, СОБТ, АМВР, Дирекция „Миграция“ и Дирекция „Инспекторат“ относно вакантните ръководни длъжности, съгласно приложение № 6 от МЗ № 8121з-141/24.01.2017 г. за прилагане Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗМВР. В отговор ръководителите на горе изброените структури, писмено са подали в ДЧР-МВР информация, въз основа на която е изготвен списък на вакантните ръководни длъжности на държавни служители съгласно Приложение 1 (лист 78).
С докладна записка рег. № 8121р-13393/16.06.2017 г. (лист 75) на директора на дирекция „Човешки ресурси“ – МВР министърът на вътрешните работи е бил уведомен, че към посочената дата длъжността „директор ІІ степен на ОД на МВР – Ловеч“, която е била заета от Г.И при прекратяване на служебното му правоотношение, не е вакантна, поради което и на основание чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване държавни служители в МВР следва да му бъде предложена друга длъжност в рамките на съответния вид, съобразно получената в дирекцията информация от запитаните звена.
Във връзка с подаденото заявление рег. № 812100-11876 от 07.06.2017 г., с което е поискано възстановяване по член 232 от ЗМВР, в изпълнение на влязло в сила решение № 6659/29.05.2017 постановено по адм. дело № 1434/2017 г. на петчленен състав на ВАС, с което е отменена заповед рег. № 8121к - 3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, Г.И е поканен да се яви на 19.06.2017 г. (лист 15) за да се проведе среща, на която да му бъде предложена вакантна длъжност – покана рег. № 8121-12691 от 16.06.2017 г., получена от Иванов същия ден.
Съгласно протокол рег. № 8121р-13503/19.06.2017 г., на оспорващия е предложено да заеме друга ръководна длъжност МВР по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР съгласно приложения списък (л. 85). Получил е копие от протокола на същата дата, за което е положил подпис.
В друг протокол - рег. № 8221р-13513/19.06.2017 г. (лист 90) М.М – директор ІІ степен на ОД на МВР – Ловеч и Л.Б – директор ДЧР – МВР са отбелязали, че в присъствие на служителите В.Р - началник на сектор „Правно-нормативно обслужване, анализ и жалби“ в отдел „Информационни фондове, административно и правно-нормативно обслужване“ при дирекция „Човешки ресурси“ – МВР и С.И – главен експерт в сектор 01 към отдел „Кадрова дейност“ при дирекция „Човешки ресурси“ – МВР, жалбоподателят изрично е отказал да впише в протокол рег. № 8121р-13503/19.06.2017 г., че приема или че отказва да приеме длъжност от предложените му. Изготвена е докладна записка рег. № 8121р-13714 от 21.06.2017 г. (лист 91) до министъра на вътрешните работи, в която е направено предложение, поради отказ на Г.И да избере предложена му длъжност да се приложи текста на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР в хипотезата на „отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение.
В резултат е издадена оспорената заповед № 8121К-5496/21.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - поради отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 227 вр. чл. 158 ЗМВР, при спазване изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК като настоящия състав не констатира допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила при произнасяне на административния акт.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че в заповедта не са отразени „фактическите и правни основания“ за издаването й. В мотивите си административният орган е отразил „отказ на служителя да заеме длъжност, на която е възстановен с влязло в сила решение № 6659/29.05.2017 г. на ВАС, петчленен състав – ІІ колегия“. Няма пречка мотивите да бъдат изложени в съпътстващи административната преписка документи, каквито в случая са протокол рег. № 8221р-13513/19.06.2017 г. и докладна записка рег. № 8121р-13714 от 21.06.2017 г. Изложените от административния орган фактически обстоятелства кореспондират на посоченото правно основание – чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
Неоснователно също така се твърди, че в случая не е налице отказ от негова страна. От доказателствата се установява, че от предложените му към м. юни 2017г. вакантни ръководни длъжности, в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, жалбоподателят не е посочил нито една, която е съгласен да заеме и това е коректно отразено в съставения в присъствие на служители от МВР протокол. След като не е посочил нито една от предложените му ръководни вакантни длъжности, обосновано е прието, че е налице отказ да заеме една от тях. Ирелевантно е желанието в конкретния случай възстановеният служител да заеме единствено предишната длъжност, която не е била вакантна към този момент. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че списъкът с вакантни длъжности към юни 2017г. е непълен, което опорочава процедурата по възстановяването на уволнения служител. По-конкретно са посочени длъжностите началник на отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР-Ловеч и началник на отдел 01-„Криминална полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, за които се твърди, че са вакантни към датата на изготвяне на протокол рег. № 8121р-13503/19.06.2017 г. Видно от доказателствата по делото (л. 459 и следв.) за тези длъжности е дадено разрешение за обявяване на конкурси и такива са провеждани към датата на издаване на оспорената заповед, поради което правилно не са включени сред предложенията в протокола.
По отношение доводите за нарушения на материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 232 ЗМВР, в относимата редакция към датата на издаване на оспорената заповед: „При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура.“ Когато предишната длъжност не е вакантна, какъвто е настоящият случай, държавните служители в МВР се възстановяват на друга равностойна длъжност. Няма законова разпоредба, която да задължава органа по назначаването да разкрие нова идентична длъжност на заеманата отпреди незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение длъжност, при условие, че тази длъжност не е вакантна. Налице е алтернативно задължение на органа по назначаването, по силата на чл. 232 от ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да възстанови служителя на предишната (ако съществува и е свободна) или на друга равностойна длъжност.
Понятието "равностойна длъжност" също не е дефинирано от законодателя. „Равностойна“ длъжност би била тази длъжност, която по степен, изпълняваните функции и притежаваната квалификация кореспондира на заеманата отпреди отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, т. е. в случая „ръководна“. Именно такива „ръководни“ вакантни длъжности са предложени на жалбоподателя, т. е. длъжности от същия вид съгласно Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.
Неоснователни са възраженията на оспорващия за противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел именно реализиране законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и възстановяване на държавния служител на съответна налична вакантна длъжност, изцяло предоставено на неговата воля, от което същия не е пожелал да се възползва.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Г.И от [населено място], против заповед № 8121К-5496/21.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи да се отхвърли като неоснователна.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл последно АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И от [населено място], против заповед № 8121К-5496/21.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.