Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалба на „Свила“ АД, гр. Х. против решение № 900 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 267/ 2018 г. на Административен съд – Хасково, с което е отменено извършеното от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Хасково изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Х. с промяна на данните за собствеността на поземлен имот с идентификатор 77181.16.467 (уведомление № 24-3145/09.02.2018 г.). Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като на дружеството се присъдят направените разноски.

Ответникът – началникът на СГКК - Хасково не изразява становище.

Ответницата М.Г оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд – Хасково е постановено в съответствие с материалния закон.

Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на действието на началника на СГКК - Хасково по изменение на КРНИ на гр. Х. по отношение на данните за собствеността на имот с идентификатор 77181.16.467, изразяващо се във вписване на „Свила“ АД като собственик на имота заедно с ответницата в настоящото производство и жалбоподател пред административния съд М.Г, са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че КККР на гр. Х. е одобрена през 2006 г. При нейното одобряване касационният жалбоподател „Свила“ АД е записан като собственик на ПИ с идентификатор 77181.16.310 съгласно нот. акт № 197, т. III, нот. дело № 872/1999 г. По заявление на наследниците на В.В, със заповед № РД-13-376/ 15.10.2015 г. началникът на СГКК - Хасково извършва изменение на КККР на гр. Х., като на основание представено решение № 00580/ 05.10.2015 г. на ОСЗ, гр. Х. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, нанася в КК на гр. Х. ПИ с идентификатор 77181.16.467, на който като собственици в КРНИ вписва наследниците на Вълчев. Част от ПИ с идентификатор 77181.16.467 с площ от 1322 кв. м. попада върху ПИ с идентификатор 77181.16.310, собственост на „Свила“ АД. С посочената заповед останалата част от стария ПИ 77181.16.310, собственост на „Свила“ АД, е записана като ПИ с нов идентификатор 77181.16.469. С нот. акт № 55, т. I, нот. дело № 40/ 2016 г. ПИ с идентификатор 77181.16.467 е дарен на М.Г, сега ответник, която на основание цитирания документ е записана в КРНИ като собственик на имота.

Със заявление от 14.12.2017 г. касационният жалбоподател „Свила“ АД прави искане за нанасяне на настъпили промени в КРНИ за имот с идентификатор 77181.16.467 по КК на гр. Х., като позовавайки се на цитирания по - горе нот. акт от 1999 г., моли на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) да бъде вписан като собственик на имота. Като се съобразява със заявлението, началникът на СГКК – Хасково извършва изменение на КРНИ за имот с идентификатор 77181.16.467 по КК на гр. Х. като заедно с М.Г вписва и „Свила“ АД като собственик на имота (уведомление от 09.02.2018 г.). Това действие на органа а предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково.

При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че извършеното от административния орган изменение на КРНИ чрез вписване на касационния жалбоподател „Свила“ АД като собственик на имот с идентификатор 77181.16.467 по КК на гр. Х., е незаконосъобразно. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. В случая правилно съдът приема, че предпоставките за изменение на КРНИ не са налице, тъй като липсват данни за промяна на данните за собствеността по отношение на имот с идентификатор 77181.16.467 по КК на гр. Х., настъпили след одобряване на изменението на КККР през 2015 г. Данните за собствеността на „Свила“ АД съгласно нот. акт от 1999 г. са взети предвид и отразени в КРНИ, а освен това същите не легитимират дружеството като собственик на ПИ с идентификатор 77181.16.467. Последният е нанесен в КККР на гр. Х. въз основа на заповед на началника на СГКК – Хасково и като негов собственик с нот. акт № 55, т. I, нот. дело № 40/ 2016 г. се легитимира ответницата по касационната жалба М.Г.Д не притежава титул за собственост на същия имот, тъй като имотът, предмет на нот. акт от 1999 г. не съвпада по размер и граници с процесния ПИ с идентификатор 77181.16.467.

При липсата на настъпили промени в данните, подлежащи на записване, относно собствеността, след изменението на КККР през 2015 г., както и на идентичност между имота в представения титул за собственост от 1999 г. и този, предмет на искането, следва да се приеме, че предпоставките на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не са налице – документи, установяващи дублиране на право на собственост не са представени, поради което административният орган следва да откаже да направи исканото изменение. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя действието на началника на СГКК - Хасково по изменение на КРНИ чрез вписване на „Свила“ АД като собственик на ПИ с идентификатор 77181.16.467 по КК на гр. Х., съставът на Административен съд - Хасково постановява решение в съответствие с материалния закон.

Всички възражения на касационния жалбоподател всъщност засягат законосъобразността на нанасянето на ПИ с идентификатор 77181.16.467 в КК на гр. Х. и вписването на Георгиева като собственик в КРНИ. Тези доводи са извън предмета на спора, тъй като актът на началника на СГКК – Хасково за нанасяне на имота в КККР през 2015 г. не е предмет на оспорване в настоящото производство. Същевременно същите не установяват наличие на основания за изменение на КРНИ в хипотезите на чл. 53, ал. 1, т. 1-3 ЗКИР, нито такива за приложение на чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение на Административен съд – Хасково е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действителни разходи по водене на делото, касационният жалбоподател „Свила“ АД, гр. Х. следва да заплати на ответницата Георгиева сумата 600.00 лв., разноски за производството, представляващи възнаграждение за адвокат.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 900/04.12.2018 г., постановено по адм. дело № 267/2018 г. на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА „Свила“ АД, гр. Х. да заплати на М.Г от [населено място] сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.