Производството е по реда на чл. 237 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на С.А от [населено място] за отмяна на определение № 4356/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7135/2018 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с определение № 10980/19.09.2018 г., постановено по адм. дело № 10509/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

В искането за отмяна С.А посочва, че са налице условията на чл. 239, т. 1 АПК. Твърди, че представените нови писмени доказателства са от съществено значение за изхода на спора. Допълнително с молба от 15.05.2019 г. са представени нови доказателства, които според искателката са от съществено значение за делото, а именно: решение № 7040/10.05.2019 г. по адм. дело № 5051/2019 г. на Върховния административен съд, решение № 2962 от 03.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2279/2019 г. по описа на Административен съд София-град.

Ответната страна – главният секретар на Министерство на културата не взема становище.

Искането за отмяна е допустимо - подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С определение № 4356/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7135/2018 г. по описа на Административен съд София-град на основание чл. 159, т. 7 АПК съдът е прекратил производството по делото. Това определение е оставено в сила с определение № 10980/19.09.2018 г., постановено по адм. дело № 10509/2018 г. по описа на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи...