Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.К, чрез пълномощника му адв. Й.Д, против решение № 2627 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2680/2018 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, 11 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3 от 19.08.2018 г., издадена от началника на Първо (01) Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че оспорения административен акт е мотивиран, като се твърди, че в него не са посочени никакви фактически основания за издаването му, а само бланкетно е цитирана нормата на чл. 21, т. 2 от Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), поради което не стават ясни причините за издаване на принудителната административна мярка (ПАМ), което препятства и правото на защита на жалбоподателя. Възразява се и против това, че съдът е пренебрегнал показанията на разпитания свидетел - Папазов, който е очевидец на случилото се. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде уважена подадената жалба, против заповедта за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия за една година, като същата бъде отменена.
Ответникът по касационната жалба - началника на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив - главен инспектор П.Т, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 3 от 19.08.2018 г., издадена от началника на 01 РУ при АДМВР - Пловдив, с която на основание чл. 21, т. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на настоящия касатор е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия за срок от 1 (една) година.
От доказателствата в преписката, съдът е приел за установено, че заповедта е издадена за това, че на 18.08.2018 г., около 19.10 часа в гр. П., в обособена спортна зона на спортен комплекс "Ботев 1912", находящ се на ул. "Воден" в кв. Коматево, гр. П., по време на провеждане на футболна среща от 5-ти кръг на "Първа професионална футболна лига" между отборите на ПФК Ботев" гр. П. и ПФК "Локомотив" гр. П., като зрител на мероприятието, жалбоподателят е отказал да изпълни полицейско разпореждане да напусне спортното съоръжение и заедно с други привърженици е провокирал неизпълнение на полицейски разпореждания по отвеждане на друго задържано лице зад сектора с привърженици на ПФК "Ботев" Пловдив.
От представените заповеди № 432з-173 от 10.08.2018 г. и № 317з-2966 от 07.08.2018 ., издадени от началника на 01 РУ при ОДМВР Пловдив и директора на ОДМВР - Пловдив е установил, че административният акт е издаден при условията на заместване от главен инспектор А.А, натоварен с функциите на ръководство на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив, вместо титуляра П.Т, ползващ платен годишен отпуск в периода от 13.08.2018 г. до 31.08.2018 г., в това число и с право да издава наказателни постановления и заповеди за налагане на ПАМ по ЗООРПСМ.
Съдът не е кредитирал показанията на допуснатия и разпитан свидетел на жалбоподателя - Н.П, тъй като същите не са подкрепени от други доказателства, в това число и медицинско свидетелство или други документи, от които да се установява твърдението му за полицейско насилие, което прави показанията недостоверни, както и същите не опровергават приетото, че жалбоподателя е извършил процесното нарушение.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване, същата е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Съдът е приел също така, че наложената ПАМ е в законоустановения минимум от една година, съответно административният орган не дължи излагането на изрични мотиви по отношение срока на мярката. По тези съображения е отхвърлил жалбата.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, като не съдържа фактически основания за издаването й.
Правилно съдът е отхвърлил същото възражение, релевирано в жалбата, като е посочил, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й. В заповедта не е възпроизведен, както се твърди в касационната жалба, само текста на чл. 21, т. 1 от ЗООРПСМ, а са посочени конкретни факти за неизпълнение на разпореждане на полицейски органи - жалбоподателят да напусне стадиона, както и организирано с други привърженици неизпълнение на разпореждане относно отвеждане на друго задържано лице извън сектора с фенове на ПФК "Ботев" Пловдив.
Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи.
Видно от текста на самата жалба, с която е сезиран първоинстанционния съд, съдържаща подробно описание на случилото се, жалбоподателят е посочил, че с негови приятели - привърженици на ПФК "Ботев" Пловдив са били на стадиона, като по време на почивката са поискали да излязат до близък магазин, при което от полицейските служители на входа им е обяснено, че не може да излизат и влизат. При извършената им проверка на входа при влизане, полицейските служители са поискали от един от привържениците да предаде суичъра си, тъй като е с качулка (евентуално би попречил на идентификацията на лицето, обстоятелство забранено от нормата на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗООРПСМ - съгласно който е забранено носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването), като при противопоставянето му, полицейските служители са тръгнали да го изведат извън стадиона. Жалбоподателят е извикал брата на извежданото лице и заедно с други лица е тръгнал след служителите на реда, при което също е задържан и изведен, както и други от феновете. Посоченото в значителна степен се припокрива с посочените в заповедта факти - неизпълнение на разпореждане на органите на реда при извеждане на друго лице извън сектора с привърженици на ПФК "Ботев" Пловдив. Посочените факти - присъствие на стадиона и разправия с полицаите се съдържа и в показанията на свидетеля Папазов, поради което правилно съдът е приел, че не са опровергани фактическите обстоятелства, послужили като фактическо основание за издаване на оспорената принудителна административна мярка.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неоснователно е пренебрегнал показанията на свидетеля Папазов, който е очевидец на инцидента. Съдът е обсъдил гласните доказателства редом с останалите данни и правилно не е дал вяра на свидетеля относно осъщественото полицейско насилие. Същият е твърдял, че е нанесен побой на жалбоподателя, което не само не се установява с други доказателства, но и противоречи на изложеното от самия жалбоподател в жалбата му до първоинстанционният съд. В същата настоящият касатор е посочил, че: "един полицай ме извика и посегна да ме удари в лицето, но аз се прикрих с ръце. След това ме хванаха и ми сложиха и на мен белезници...", т. е. самият жалбоподател не твърди да е получил ефективно удари, в противоречие с установеното от свидетеля, че полицейски служител "си изкара палката и взе да го налага без никаква причина".
Следва да се добави, че от служебно извършената справка от публичните сайтове на Районен съд - Пловдив и Административен съд - Пловдив се установява, че с решение № 1774 от 19.10.2018 г., постановено по а. н.д. № 5434/2018 г. на РС - Пловдив, наказателното постановление № 3 от 19.08.2018 г., издадено от същия орган, (материалния носител на ПАМ и Наказателното постановление е един), с което на настоящия касатор, за същите деяния е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева е потвърдено. Решението на РС - Пловдив е оставено в сила с решение № 1113 от 20.03.2019 г., постановено по к. а.н. д № 3566/2018 г. от Административен съд - Пловдив.
Както ПАМ, така и наказателното постановление са издадени на основание данните в АУАН № 4 от 18.08.2018 г., съставен от полицейски инспектор от 01.РУ при ОДМВР - Пловдив, като в производството пред РС - Пловдив е разпитан съставителя на акта, който е потвърдил посочените фактически обстоятелства, които са послужили и за издаването на ПАМ. Извършването на деянието е установено с цитираните съдебни решения. Първоинстанционният съд не е изискал и приложил АУАН, към който са налице и докладни записки, но независимо от това изводите му не са необосновани, тъй като са съобразени с останалите данни по преписката.
Правилно съдът е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен чл. 21, т. 2, във вр. с чл. 25 от ЗООРПСМ. Съдът е обсъдил и минималния срок за налагане на мярката от една година, като правилно е посочил, че административният орган не дължи излагането на изрични мотиви в тази насока и мярката е съразмерна, както и е съобразена с целта на закона.
По изложените съображения, решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2627 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2680/2018 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, 11 състав. Решението не подлежи на обжалване.