Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.Б от [населено място], подадена чрез адв.. С, срещу решение № 1324/31.12.2018 г. по адм. дело № 1035/2018 г. на Административен съд София–област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице с рег.№274зз-413/2.10.2018 г., издадена от младши инспектор Р.С при РУ Ихтиман.Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният орган не е ангажирал доказателства, че установяването на самоличността на лицето не е било възможно по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. От представената по делото докладна записка е видно, че Балабанов е бил с установена самоличност преди да бъде доведен до районното управление, като в нея е посочен с три имена и ЕГН и адрес. В заповедта не се съдържат мотиви за нейното издаване, а единствено е отбелязано „във връзка със ЗБЛД“, липсват доказателства дали АУАН е издаден преди заповедта. Според касатора неправилно съдът не е допуснал поискания разпит на свидетел с цел да изясни дали полицейският орган е изпълнил задължението си да установи самоличността на Балабанов по друг начин с оглед факта, че майка му е била 11 години служител на същото районно управление, в което е бил задържан, поради което и установяването на самоличността му по друг начин е било напълно възможно без да се налага неговото задържане. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът– Младши инспектор при РУ на МВР Ихтиман, редовно призован, не се явява и не се представлява, не излага становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение...