Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. И. С. и малолетната Г. Д. И., родена 2007г. чрез своя баща и законен представител Д. С. против Решение № 810 от 20.04.2015г. по в. гр. д.№ 3510/2014г. на САС, ГК, 8 състав в частта с която, след отмяна на решението по гр. д.1804/2012г. на СГС, ГК, І-9 състав: 1/ е отхвърлен искът на Д. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като увредено от смъртта на С. П., настъпила при пътно произшествие от 07.10.2009г., лице за разликата от 90 000лв. до уважения от СГС размер 200 000лв.; 2/ е отхвърлен искът на малолетната Г. за обезщетяване на неимуществени й вреди от смъртта на майка й С. П. за разликата от 120 000лв. до уважения от СГС размер от 220 000лв.; 3/ е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от лишаване на детето от издръжка, която би получило от майката в размер на 200лв. месечно за периода от 07.10.2009г. до навършване на пълнолетието му за сумата 36 800лв.; 4/ е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетенията от датата на настъпилата смърт до завеждането на иска. Решението на САС в частта по исковете за присъждане на неимуществени вреди на ищците като пострадали - претърпели телесни увреждания от същото пътно произшествие не е обжалвано. Влязло е в сила като необжалвано от ответника Н. и решението на САС в частта за потвърждаване на първоинстанционното за уважаване на исковете над размерите, които са били предмет на въззивната жалба на бюрото.

С касационната жалба се иска отмяната на решението в обжалваните части като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и постановяване на друго за уважаването им със законната лихва от 07.10.2009г. и присъждане на разноските.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да мотивира решението си с конкретни факти при намаляване на обезщетението за неимуществени вреди като се твърди, че в случая са напълно неясни причините за определяне на обезщетение в значително по-ниски размери от обичайните при компенсиране на вреди от подобен тип; със задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства. Посочва се, че съставът на САС не е съобразил представеното с исковата молба писмо № 045 от 05.01.2011г. на Н., в което се сочи, че е образувана претенция вх.№ 2-8936/22.12.2010г. Като материалноправни са поставени и въпросите, свързани с приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат отчетени в конкретния казус /дали релевантен е липсата на сключен брак между починалата и ищеца, дали лишаването на малолетно дете завинаги от грижите на майката обосновава значително по-висок интензитет на морални вреди и по-висок размер на обезщетението/, за съобразяване на размера на обезщетенията с динамиката на лимитите на застрахователните покрития по чл. 266 КЗ като един от факторите за преценката при определяне на справедливо обезщетение. По посочените въпроси се поддържа допълнителната предпоставка на т. 1 на чл. 280 ГПК с позоваване на конкретни актове. Поставени са и въпроси по претенцията за имуществени вреди - дължи ли се компенсирането на вреди, представляващи лишаване от издръжка на малолетно дете при безспорно доказани грижи и даване издръжка на детето от починал родител и как следва да се определи размерът й, следва ли да бъдат съобразени официалните статистически данни за необходимите средства и фактът, че необходимостта нараства, дали следва да се отчетат доходи във връзка с допълнителна трудова заетост, дали оставането без работа за незначителен период обосновава извод за предстояща безработица. Допълнителната предпоставка е посочена по т. 1 на чл. 280 ГПК с позоваване на ППВС 4/68г. на решението по гр. д.4657/2013г. на ІV г. о., 157/2011г. на І т. о., както и по т. 2 с посочване на решението по гр. д. № 2781/2011г. на САС, 8 състав, решение по т. д.№ 431/2005г. на ВКС, решение по гр. д.№ 844/1982г. на І г. о. и по т. 3 на чл. 280 ГПК. Поставени са и въпроси във връзка с приетия от САС начален момент, от който Н. дължи лихва на увредените лица - от кой момент Н., който замества чуждестранния застраховател при изплащане на обезщетение, изпада в забава за изплащането му, налице ли е основание Н. да бъде поставен в различен режим от този, приложим за застрахователите, при положение, че действа като представително бюро на чуждия застраховател. По този въпрос искането е за допускане на обжалването поради противоречие с решението по т. д.№ 525/2008г. на ІІ т. о. и при предпоставката на т. 3 на чл. 280 ГПК.

От насрещната страна-ответника Н. е постъпил отговор, с който се оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

САС е бил сезиран с въззивна жалба на ответника срещу решението за: уважаването на исковете за неимуществени вреди на увредените от смъртта на С. П. ищци за разликата над 164 000лв. за малолетното дете и за разликата над 158 000лв. за Д. С.; срещу решението за уважаване на иска за заплащане на имуществени вреди с твърдение за неустановен принос от страна на майката в издръжката на детето, чрез който да бъде доказан размерът на тази, от която малолетната е лишена; както и относно присъждане на законна лихва върху сумите от датата на събитието.

Безспорно е било, че вина на пътното произшествие има водачът на автомобил с испанска регистрация със застраховател чуждестранна застрахователна компания „К.”, че кореспондентът на неговия застраховател [фирма] е бил уведомен за претенцията на ищците, но плащане на обезщетение не е извършено. САС е отрекъл основателността на възражението на ответника за съпричиняването на смъртта на С. П. поради непоставен обезопасителен колан. За установено е приел, че Д. С. е живял от 1998г. на семейни начала със С. П., двамата били музиканти, а през 2007г. се е родило детето им Г.. Произнасяйки се по жалбата срещу размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция е посочила, че съобразява като релевантни факти възрастта на починалата, която е била на 30 години, датата на настъпването на събитието - 2009г. като от значение за преценка на обществено икономическото състояние в страната и за размера на присъжданите от съдилищата обезщетения, сплотените отношения между родителите, животът им в едно домакинство, изключително тежката и непреодолима загуба за ищеца и незаместимото лишаване на двегодишното дете от майчина обич и грижи, която с нарастване на възрастта му ще се усилва. При така изложените съображения е прието, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 90 000лв. за ищеца и 120 000лв. за детето, а за разликата съответно до 200 000лв. и 220 000лв., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение на иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - издръжката, която би получило от майката до навършване на пълнолетие е прието, че правото на детето на издръжка е безусловно и то може всякога да търси обезщетение за неполучената възможност да бъде издържано от своята майка до пълнолетие; че следва да бъде съобразено правилото на чл. 142, ал. 2 СК - минималната издръжка не може да е под от минималната работна заплата за страната, а размерът следва да се определи при съпоставяне на приноса на майката в осигуряването й и след приспадане на получаваната от детето пенсия по чл. 82 КСО - т. е. да се установи, че получаваната наследствена пенсия не покрива щетите. Прието е, че в случая такова компенсиране е налице - пенсията е 102лв. и тази сума покрива това, което майката е давала, тъй като доходът й е в размер на минималната работна заплата - 240лв., а към датата на смъртта си е била без работа. Отразено е, че тя е музикант по професия, но без постоянни ангажименти. Посочено е, че базата за изчисление на имуществените вреди не може да бъде по-ниска от нормативно установения от законодателя размер и следва да бъде съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителя, както и че като вид имуществена вреда, пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което би настъпило с определена степен на сигурност, каквато в случая няма, с което е обоснован изводът за неоснователност на този иск. По наведеното в жалбата относно началния момент, от който ответникът дължи законни лихви е прието, че законът дава изрично разрешение в разпоредбата на чл. 282, ал. 5 КЗ, която препраща към 271, ал. 5 КЗ, според която увреденото на територията на страната лице има право на законната лихва за забава след изтичането на срока по чл. 271, ал. 1 КЗ от предявяване на претенцията пред застрахователя, а бюрото не е застраховател нито делинквент, а законодателно му е възложена отговорност за чуждо задължение. Счетено е, че в настоящия случай ищците не са предявили претенция за обезщетение пред Н. преди подаване на исковата молба и ответникът не е изпаднал в забава преди тази дата. Прието е, че в случая претенцията е предявена срещу Бюрото в качеството му на орган, съдействащ за функционирането на системата „зелена карта”-чл. 282, ал. 3 КЗ-отм., а не в качеството му на компенсационен орган /чл. 284 КЗ-отм./, но и при тази компетентност, законната лихва е дължима от изтичане на срока за произнасяне по претенциите на пострадалото лице, а не от датата на увреждането.

Съставът на ВКС счита, че е обоснована предпоставката за допускане на касационното обжалване по поставения първи процесуалноправен въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения за отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания –чл. 269, изречение второ ГПК, размер за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за нея практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.

Налице са и предпоставките за допускане на обжалването и по въпросите, свързани с претенцията за малолетната ищца за обезщетяване на имуществените й вреди като поставените в изложението бъдат уточнени както следва: за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съобразно даваната от родителя издръжка на детето при предявен иск за имуществени вреди от лишаване на издръжка поради смъртта на този родител за преценка съответствието на изводите на САС с посочената от касатора задължителна практика по чл. 290 ГПК по този въпрос - ППВС 4/61г. и ППВС 4/1968г., решение по т. д.№ 157/2011г. на 1 т. о. и цитираното в него решение по т. д.№ 645/2010г. на 1 т. о. на ВКС.

Основателно е и искането за допускане на обжалването в частта от първия поставен в изложението въпрос - за дължимата от въззивната инстанция преценка и обсъждане на представените по делото доказателства, относими към произнасянето за началния момент на забавата, съответно началния момент, от който Н. дължи лихва върху обезщетението на правоимащите. При разрешаването на този въпрос въззивната инстанция е констатирала отсъствие на доказателства за поставяне на ответника в забава преди завеждането на иска. Обжалването следва да бъде допуснато и по третия въпрос, тъй като решаващи за изхода на спора по претенцията за лихви са и мотивите на САС, с които е отречено правото на ищците на присъждане на лихви от датата на събитието. Допълнителната предпоставка е по т. 1 на чл. 280 ГПК.

Искането за допускане на обжалването по поставените в изложението останали въпроси е неоснователно.

Ищците са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на Решение № 810 от 20.04.2015г. по в. гр. д.№ 3510/2014г. на САС, ГК, 8 състав в частта за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на исковете, предявени от Д. С. и от малолетната Г. И. чрез своя баща и законен представител Д. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за отхвърляне на иска на малолетната ищца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и в частта относно началната датата на обезщетението за забава върху дължимите плащания в размер на законната лихва.

Делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: